Червеният ездач

Антон Страшимиров (художник Мирослав Моновски) Избори ... Помръкна пред очите ми лунната нощ. Само ледената усмивка, която неканено все по-често ми криви устните в минути на съмнение и безсилие, тази само усмивка остана на образа ми и в душата ми. Конят зачести. Повя хладен ветрец, та заглуши и последния звук по зелената мочурлива равнина. Само далеч из блатата не заглъхва дружният квак на жабите. Техният непрекъснат вик сякаш не е шум — той се слива с тайнствения шепот на Дунава, подхваща се из блатата на островите и става неотлъчима част на дунавската лятна нощ. И неусетно се носи до зори тук тоя квак като непрестанно ехо. Вървя след него и не го чувам. А пътят лъкати: и последното село остава зад мен. Напред е градът — кален, вонящ, потънал в неистовства: побои, кражби и лишения. Слухът ми долавя нещо диво сред мъртвага нощна тишина — псувни. След малко отчетливо слушам: — Д-е-е, сине! Хайде!… Ейс!… Ч-а-а!… Хъ… Е… Ч-а-а-м… Пиян е — мисля, — закъснял с колата си ...

Новият учител Плъпнали колибарчета из далечни гребени, бързат на училище, че нов учител им дошъл. А той седи пред училището, изглежда изпод вежди децата, мери ги със сините си очи и ги вълнува. „Лош е, лош е!“ — казват те и тръпнат пред ястребовия му поглед. Скоро обаче слънцето огрява лицето на учителя. В училищния двор се явяват две братчета, два близнака, окъсани, рошави, синеоки и засмени… — Аха! — изтръгва се неволно учудване от устата на новия учител. — Я елате тука, соколчета! — Соколчета… е-е! — понася се в школото шепот и всички колибарчета хукват към учителя. И двете соколчета, зачервени, свенливо усмихнати, спират пред учителя. — Братчета ли сте? — Братчета. — Близнаци? Двете близначета се спогледват като врабчета и си допират раменете. Онемяло училището, онемял дворът. — Деца, знаете ли песента за двете птици: „Два сокола, два близнака, високо летели, по небе се вили, майка си дирили?“ — усмихва се учителят. Чудят се колибарчетата. Гледат, а по лицата им игр...

Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите. СТИГА ЖЕРТВИ Не се ли пресити най-после робската отмъстителност и дивашкото кръвожадство. Стига жертви! Нека потърси всеки в своя кръг на призвание или на професия колко крупни фигури изчезнаха през последните три години на страшни изпитания за всинца ни. Ще се ужаси и най-кораводушният. Ето, ние ще направим тово в кръга на нашето призвание и на нашата професия като книжовници: 1.НИКОЛА ГАБРОВСКИ, адвокат, дългогодишен народен представител и редактор на вестници в Търново и София. 2.Д-р НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, бивш министър-председател, бляскав журналист и несравним оратор. 3. НИКОЛА МИЛЕВ, народен представител и председател на журналистическото дружество. 4. ДИМО х. ДИМОВ, народен представител, дългогодишен идеолог на македонското движение, редактор на „Освобождение“. 5. ХРИСТО ЯСЕНОВ, най-големият български лирик след поколението на Пейо Яворов. 6. ГЕО МИЛЕВ, литературен критик и редактор на списание „Пламък“. 7. СЕРГЕЙ Р...