Публикации

Показват се публикации от декември, 2018

Все ли тегне иго тежко? – Димитър Полянов

Изображение
Любомир Далчев, „Априлското въстание“, Братската могила в Пловдив. След петдесет години На тържествата в Оборище околийският началник произнесе възторжена реч…  Из вестниците От Оборище до Вола бляска героичний път, в пурпура на ореола великани се редят… След Каблешков исполинът ей Бенковски - тоз титан, като метеор преминал през възкръсналий Балкан. Петдесет години вече! А по-живи са те днес - и безсилна всяка реч е за прослава и за чест. Не безсилни - светотатски речи се отправят тем от витии, с бяс злорадски що коват за нас ярем… А народът гол и гладен клати клюмнала глава, той - добитъкът параден в тез „народни” тържества. И Бенковски, и Каблешков питат със тревожен глас: „Все ли тегне иго тежко? Все ли турско е у нас?” Димитър Полянов, 1926 година. Димитър Полянов   е български поет, прозаик, публицист, преводач, народен трибун. Роден е на 16.12 (4.12. ст. ст.) 1876 г. в град Карнобат в будното и родолюбиво семейство на Иван и

Няма го моя син – Ангел Каралийчев

Изображение
Няма го моя син Земята е нахлупила калпак от жълти листа. Те се люшкат като обеци по ушите на дърветата и тихо окапват. С разрошена прашна коса ходи есента като луда, ходи по стърнищата и сбира затъпкания клас. Краката ѝ са наранени и тук-таме по сламките след нея блясват малки червени капчици. Тя минава край синорите, спира под високите осени и дълго се вслушва. Плаче някой. Някой нарежда с мътен глас. Тръгва. Жълтите ѝ коси греят. И когато завие в гората, по изсъхналия лист се чуват ясни стъпки: „Чуп! Чуп!“ Дядо Пейо си иде от града – прегърбен и сръбнал. Върви старецът, клати глава заканително,  а пред него тича белоглавото му куче Московеца. Тояжката, на която виси шарена торба, рисува преплетени рисунки във въздуха. Върви дядо Пейо и мисли: тежко. Няма го Пеньо. Тръгнеш, изходиш целия свят, никъде не можеш да го намериш. Тежи като куршум на сърцето. В земята сякаш потъна Пеньо. Ееех! – Ставам една сутрин рано – зорницата току беше изскочила над кавака, – влиза

Свободата – Пол Елюар

Изображение
Пабло Пикасо, „Гълъбът на мира“. Свобода По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По всички страници прочетени по всички бели страници по камък кръв хартия или пепел написвам твойто име По позлатените картинки по гербовете на бойците по кралската корона написвам твойто име По джунглата по мъртвата пустиня по птичите гнезда по теменугите по ехото от детството ми написвам твойто име По чудотворствата на нощите по хляба бял на дните по неразделните сезони написвам твойто име По късчетата от лазур по блатото мухлясал лъч по езерото месец жив написвам твойто име По нивите по хоризонта по птичите крила по воденицата на сенките написвам твойто име По всеки полъх на зората по корабите по морето по планината полудяла написвам твойто име По пяната на облаците по потните струи на бурята по гъстия досаден дъжд написвам твойто име По формите преливащи в отблясъци по багрите превърнати в к