Червеният ездач

Разговор с мама Отдавна гроба ти не съм преляла, мамо. Не съм ти носила любимото ти цвете. При тебе идвам в мислите си само и там щастливи срещаме се двете. Целувам с обич топлите ти длани. Погледът ти ласкав ме прегръща. Забравям грижи и сърдечни рани, в спомените сладки се завръщам... Слънцето зад ореха се скрива. Връщаш се във къщи уморена. Аз те чакам , майчице, щастлива и към тебе тичам окрилена. Ти пристъпваш леко, босонога, гушваш ме в прегръдката си сладка. Забравила умора и тревога усмихваш се под бялата забрадка. Гръдта ти, майчице, на мед ухае, на ягоди и билки лековити. И никой като теб не знае с целувка да лекува болки скрити. Докосваш с устни челото ми бяло, галиш ме с ръцете уморени и аз усещам с цялото си тяло, как любовта ти лее се над мене. Не селската , отрудена жена - за мен ти беше святата Мадона. Сияеше над тебе светлина, ликът ти се превръщаше в икона. Сърцето ми превърна се във храм,...

Георги Димитров при приемането на Конституцията от 1947 г. Ако някой се „поразрови“ в Интернета и потърси мисли на Георги Димитров, ще остане разочарован. Естествено, че би попаднал на изреченото от него пред Лайпцигския трибунал: „Аз нямам причина да се срамувам, че съм българин, и аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.“ Може и да намери още 3-4 изказвания и... толкоз. Виж „жълтинки“ и полуистинни/лъжливи твърдения... колкото щеш. Тази е и причината да предложа своеобразен калейдоскоп от мисли на Димитров , споделени някога по различни поводи и съхранени на различни места – доклади, речи, интервюта, писма и пр. Условно подборката нарекох „Азбуката“ на Георги Димитров“ , а в нея единственият ред е азбучното подреждане. Колкото до темите те са като мозайка: шарена, контрастна, любопитна, но... предполагаща и даването на оценка за годините на създаването й. При истинската мозайка цветовете се запазват далеко във Времето. А дали не е така и с „Азбуката“ н...

Димитровград К 80-летию Пеньо Пенева, Великого Поэта-Трибуна Болгарии. Димитровград-дитя СОЦИАЛИЗМА, Где светлых улиц льётся водопад, Где Пеньо Пенев песни пел ОТЧИЗНЕ, Ей посвятив своих стихов каскад. Димитровград - широкие аллеи, Домов просторных череда рядов. О них слагал стихи, душой болея, ПОЭТ ЭПОХИ, не жалея слов. Димитровград, где жил, любя, страдая Простой по виду мудрый человек. Где над главой его кружилась стая Отнявших у него двадцатый век... Димитровград, где злобные мерзавцы Старались в грязь ПОЭЗИЮ втоптать, Наградой стал ему венец страдальца, И горько плакала о нём Отчизна-Мать. Димитровград, где солнышко сияет Омыл дождями давние грехи. Сегодня здесь Поэта прославляют, За мужество, за гордость, за стихи. Димитровград с годами молодеет, Незримо Пеньо Пенев здесь творит. Он уходил, о Родине жалея, Хотя и был он Родиной убит! Поэт, переводчик, журналист - Ольга Мальцева-Арзиани, 02.04.2010г. Димитровград По повод 80-годишнина...

В конкурса "Бедността не е бъдеще", организиран от "Червеният ездач" и проведен през декември 2015 - март 2016 година участваха 31 автори на къс разказ или есе, трима художници и двама фотографи. РЕЗУЛТАТИ: Първо отличие - Ружа Велчева " Вместо некролог " Специално отличие - Стоян Вълев " Мечтите на Зарко " Второ отличие - Райна Недялкова-Качулкова " Акварел върху калъфка " Трето отличие - Иван Георгиев " Любовни пари " Отличие за художествен реализъм : Албена Латинова - " За какво живеем? " Албена Шуманова - " Божидара и надеждата " Асен Александров - " Честит юбилей " Галина Петрова - " Бедността " Генка Богданова - " Бялата лястовица " Георги Михалков - " Сакото " Даниела Паскова - " Пътят към края " Десислава Стоянова - " Бедността не е бъдеще " Димитрина Бояджиева - " Непредвидимостта на времето " Надежд...

Пеньо Пенев в очите на чуждестранния журналист Автор: Ольга Мальцева – Арзиани – поет и журналист от Русия Превод от руски език : Генка Богданова Някъде нещо някой чел… Някой за това с някого нещо говорил…Някога на някого за това са разказвали… Ето и всички сведения, които има чужденецът за великият български поет на ХХ Пеньо Пенев. А е жалко! Колкото по-отблизо се запознаеш с лириката на поета, толкова по-близък ти става той. А проникновените слова на поета, пронизани от тъгата и горчивината, която изпитват неразбраните, все по-силно се врязват в паметта и тревожат душата… Отварям напосоки сборникът със стихове. Стихотворението е «Епоха». струва ми се, че сега чувам думите на поета, възхваляващ своето време. Но се сблъсквам и с ужаса на неговата лична драма. "С мръсни пръсти                мерзавец                   ...

„Какво най-много обичам да рисувам? Хората, хората, и пейзажи, и хората. Аз не измислям нищо – аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките за народа. Аз само изразявам, доколкото мога, в своите рисунки онова, което народът казва, което мисли и чувства. Което съм чул от народа – него рисувам“ Стоян Венев „Септемврийски нощи“ 1962 г. "Човекът с трите ордена" Стоян Венев, 1945г. "Посрещане на Червената армия" Стоян Венев, 1945г. Поп Андрей Стоян Венев, 1963г. Септемвриец Стоян Венев, 1973г. Признателност Стоян Венев, 1980те Хайдути Стоян Венев, 1966г. Първи май Стоян Венев, 1983г. Братска прегръдка Стоян Венев Тодоров ден Стоян Венев Автопортрет с Майстора Стоян Венев Стоян Венев   - (С.В.Илиев), живописец, карикатурист и график; Народен художник 1951г., герой на социалистическия труд 1964г и 1984г.. Роден на 21 септември1904 в село Скриняно. Починал на 20 март 1989г. в София. ...

Помним те, поете! На Пеньо Пенев Да го забравим? Това е невъзможно? Поетът беше син на народа велик. Сърцето му биеше гордо, тревожно, а перото му остро бе пламък и щик.  Към нас той проправяше с думи пътеки, духът му остана във строфи ярки вграден. Димитровград ще ни напомня навеки - за поета с ватенка, певец вдъхновен. Денем строеше, а нощем възпяваше, на човека свободен мечтите, труда. На България верен Пеньо оставаше, пееше страстно за мир, любов, свобода. Дали го забравихме? Не! Невъзможно! Черпим вяра и сила от него и днес. В днешното време, смутно, трудно, тревожно, поета е нужен на народа злочест. Генка Богданова Стихотворението участва в Международния конкурс за поетични преводи, посветен на Пеньо Пенев.