Народните художници - Стоян Венев

„Какво най-много обичам да рисувам? Хората, хората, и пейзажи, и хората. Аз не измислям нищо – аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките за народа. Аз само изразявам, доколкото мога, в своите рисунки онова, което народът казва, което мисли и чувства. Което съм чул от народа – него рисувам“
Стоян Венев

„Септемврийски нощи“ 1962 г.

"Човекът с трите ордена"
Стоян Венев, 1945г.

"Посрещане на Червената армия"
Стоян Венев, 1945г.

Поп Андрей
Стоян Венев, 1963г.

Септемвриец
Стоян Венев, 1973г.

Признателност
Стоян Венев, 1980те

Хайдути
Стоян Венев, 1966г.

Първи май
Стоян Венев, 1983г.

Братска прегръдка
Стоян Венев

Тодоров ден
Стоян Венев

Автопортрет с Майстора
Стоян Венев


Стоян Венев  - (С.В.Илиев), живописец, карикатурист и график; Народен художник 1951г., герой на социалистическия труд 1964г и 1984г.. Роден на 21 септември1904 в село Скриняно. Починал на 20 март 1989г. в София.
Завършва живопис в Художествената академия в София през 1931г. при професорите Ст.Иванов, Б.Митов и Д.Гюдженов.
Още като ученик отпечатва първата си карикатура "Празник на цветята" през 1921г. в комунистическия вестник "Червен смях". Подписва ранните си карикатури още като самоук с псевдонима "Пролетарче". От беден селски произход, Венев е закърмен с дълбока обич към народа, за чието по-добро бъдеще воюва с изкуството си. С творчеството си откликва бързо на събитията в страната, на недостатъците в нравите и бита. Венев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план. С острота Венев съпоставя двата свята - експлоататори и експлоатиране: "Пазар на слугини" 1936г., "Завръщане от работа" 1939г., "Събрание" 1938г., "Дървар" 1941г.; изобличава буржоазията и нейните слуги: "Първи май" 1933г., "Собственик" 1936г., "Обяснение" 1945г.
Творчеството му го довежда до остри стълкновения с полицията. Негови карикатури биват снемани от изложбите, той не еднократно е подвеждан под съдебна отговорност. В своите карикатури, живописни картини, графични листове, рисунки и плакати Венев се проявява като самобитен, ярък художник с ясно очертан личен стил, почиващ върху художествените традиции на българския народ. Започнал делото си на художник-общественик с карикатури в прогресивните зидания "Червен смях", "Маскарад", "Звънар", "Новини", "Жупел" и "Ехо", Венев устройва изложби заедно с идейния си другар - скулптура Иван Фунев, в които излага социално остри творби: "Злополука", "Проститутка и гальотаджия", "Скитници", "В чакалнята" и други от 1936г.
Между 1934-1936г. рисува и пейзажи: "Върби", "Воденица в Тетевен", "Широко поле", в които личи здравата му връзка с родната земя.
Венев си поставя за цел да създаде истинско народно изкуство. Като член-основател на "Дружество на новите художници" той прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа. Венев създава социално-битови сцени, в които ту осмива примитивните страни у българския селянин: "Гостенка" 1933г., "Сватба" 1933г., "Сватба" 1944г., "Кум и сват" 1945г., ту го представя като осъзнат строител на социализма: "Бригадир" 1946г., "Гост" 1945г., "Човекът с трите ордена" 1945г.
И след победата на 9 септември 1944г. той не забравя темата на острите класови конфликти от близкото минало: "Червеният щъркел" от 1945г. (повторение на конспиратор от 1933г., "Два свята" 1945г. Вълнува се от светлите дни след народната победа: "Посрещане на Червената армия" 1945г., "Народен съд" 1945г. На борците срещу фашизма посвещава вълнуващите картини "Завръщане" 1954г., "Прощаване" 1953г., "Септемврийски нощи" 1962г. Венев е автор и на историческата композиция "Септември 1923" от 1953г., на битово-идейните творби "Скъп гост" и "Освободена земя" от 1962г.
В карикатурите си Венев отразява борбата на българската работническа класа против монархията, западните империалисти и опозицията в страната: "Мариана, не бой се, той само се прозява", "Последно свиждане", "От ухо на ухо, за ухо" и други. Създава нови форми на агитация срещу опозицията - ярко разобличителни карикатури-плакати.
Венев е творец на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм на композицията, понякога с условна перспектива и колорит. Цветовото звучене на картините си той подчинява на идейния замисъл. Студената гама на сини, сиви тонове в "Ятак" 1944г. постепенно се заменя с гама, събуждаща оптимистични чувства, и достига до огнено червен, пламтящ колорит, сякаш лицата са огрени от буен огън в "Първият трактор" 1959г. Работи с разнообразни живописни и графични техники - маслени бои, монотипия, туш и други. Като редактор-художник на вестник "Стършел" извършва голяма обществено полезна дейност.
Лауреат на "Димитровска награда" през 1949г. и 1953г. Награден с ордените "Девети септември" през 1954г., "Народна република България I степен" през 1959г. и 1974г., "Кирил и Методи I степен" през 1963г., "Георги Димитров" 1954г., 1964г., 1974г.

"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част