Народните художници - Стоян Венев
„Какво най-много обичам да рисувам? Хората, хората, и пейзажи, и хората. Аз не измислям нищо – аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките за народа. Аз само изразявам, доколкото мога, в своите рисунки онова, което народът казва, което мисли и чувства. Което съм чул от народа – него рисувам“
Стоян Венев„Септемврийски нощи“ 1962 г. |
"Човекът с трите ордена" Стоян Венев, 1945г. |
"Посрещане на Червената армия" Стоян Венев, 1945г. |
Поп Андрей Стоян Венев, 1963г. |
Септемвриец Стоян Венев, 1973г. |
Признателност Стоян Венев, 1980те |
Хайдути Стоян Венев, 1966г. |
Първи май Стоян Венев, 1983г. |
Братска прегръдка Стоян Венев |
Тодоров ден Стоян Венев |
Автопортрет с Майстора Стоян Венев |
Стоян Венев - (С.В.Илиев), живописец, карикатурист и график; Народен художник 1951г., герой на социалистическия труд 1964г и 1984г.. Роден на 21 септември1904 в село Скриняно. Починал на 20 март 1989г. в София.
Завършва живопис в Художествената академия в София през 1931г. при професорите Ст.Иванов, Б.Митов и Д.Гюдженов.
Още като ученик отпечатва първата си карикатура "Празник на цветята" през 1921г. в комунистическия вестник "Червен смях". Подписва ранните си карикатури още като самоук с псевдонима "Пролетарче". От беден селски произход, Венев е закърмен с дълбока обич към народа, за чието по-добро бъдеще воюва с изкуството си. С творчеството си откликва бързо на събитията в страната, на недостатъците в нравите и бита. Венев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план. С острота Венев съпоставя двата свята - експлоататори и експлоатиране: "Пазар на слугини" 1936г., "Завръщане от работа" 1939г., "Събрание" 1938г., "Дървар" 1941г.; изобличава буржоазията и нейните слуги: "Първи май" 1933г., "Собственик" 1936г., "Обяснение" 1945г.
Творчеството му го довежда до остри стълкновения с полицията. Негови карикатури биват снемани от изложбите, той не еднократно е подвеждан под съдебна отговорност. В своите карикатури, живописни картини, графични листове, рисунки и плакати Венев се проявява като самобитен, ярък художник с ясно очертан личен стил, почиващ върху художествените традиции на българския народ. Започнал делото си на художник-общественик с карикатури в прогресивните зидания "Червен смях", "Маскарад", "Звънар", "Новини", "Жупел" и "Ехо", Венев устройва изложби заедно с идейния си другар - скулптура Иван Фунев, в които излага социално остри творби: "Злополука", "Проститутка и гальотаджия", "Скитници", "В чакалнята" и други от 1936г.
Между 1934-1936г. рисува и пейзажи: "Върби", "Воденица в Тетевен", "Широко поле", в които личи здравата му връзка с родната земя.
Венев си поставя за цел да създаде истинско народно изкуство. Като член-основател на "Дружество на новите художници" той прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа. Венев създава социално-битови сцени, в които ту осмива примитивните страни у българския селянин: "Гостенка" 1933г., "Сватба" 1933г., "Сватба" 1944г., "Кум и сват" 1945г., ту го представя като осъзнат строител на социализма: "Бригадир" 1946г., "Гост" 1945г., "Човекът с трите ордена" 1945г.
И след победата на 9 септември 1944г. той не забравя темата на острите класови конфликти от близкото минало: "Червеният щъркел" от 1945г. (повторение на конспиратор от 1933г., "Два свята" 1945г. Вълнува се от светлите дни след народната победа: "Посрещане на Червената армия" 1945г., "Народен съд" 1945г. На борците срещу фашизма посвещава вълнуващите картини "Завръщане" 1954г., "Прощаване" 1953г., "Септемврийски нощи" 1962г. Венев е автор и на историческата композиция "Септември 1923" от 1953г., на битово-идейните творби "Скъп гост" и "Освободена земя" от 1962г.
В карикатурите си Венев отразява борбата на българската работническа класа против монархията, западните империалисти и опозицията в страната: "Мариана, не бой се, той само се прозява", "Последно свиждане", "От ухо на ухо, за ухо" и други. Създава нови форми на агитация срещу опозицията - ярко разобличителни карикатури-плакати.
Венев е творец на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм на композицията, понякога с условна перспектива и колорит. Цветовото звучене на картините си той подчинява на идейния замисъл. Студената гама на сини, сиви тонове в "Ятак" 1944г. постепенно се заменя с гама, събуждаща оптимистични чувства, и достига до огнено червен, пламтящ колорит, сякаш лицата са огрени от буен огън в "Първият трактор" 1959г. Работи с разнообразни живописни и графични техники - маслени бои, монотипия, туш и други. Като редактор-художник на вестник "Стършел" извършва голяма обществено полезна дейност.
Лауреат на "Димитровска награда" през 1949г. и 1953г. Награден с ордените "Девети септември" през 1954г., "Народна република България I степен" през 1959г. и 1974г., "Кирил и Методи I степен" през 1963г., "Георги Димитров" 1954г., 1964г., 1974г.
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980