Сняг вали – Милен Маринов
Сняг вали Сняг вали. Над квартал панелен с улици тъй криви, с бяла пелена покри мръсна кал и локвите смрадливи. Създаде илюзорна чистота, сякаш да забравим нищетата, но кажи ми – може ли снега да покрие що е във душата? Че разядени са нашите сърца кат тръбите на парното и ВиК-то и мислите ни мътни из снега пъплят със торбичка във ръката. А снегът за някои носи глад. Глад и студ. И цъфнали обуща. И снегът дори дели на беден и богат, казват: „Хване ли те студ не пуща“. Падай сняг. В бетонния квартал, скрий мизерия, и злоба, и боклуци, направи света за малко чист и бял. Камък твърд. Покрит с памуци. Милен Маринов ноември 2017 г.