Червеният ездач

Художникът не търси истината, той я създава. Максим Горки Мястото на Горки в световната литература Още когато се появиха първите работи на Горки, за всички стана ясно, че наистина нов свят се открива за литературата. На пръв поглед произведенията на Горки приличаха на всички съчинения от така наречената реалистична школа. И в тях, както в работите на най-големите натуралисти, хората се изобразяваха каквито са в живота, нещата се наричаха със собствените им имена, гнусотиите не се прикриваха зад някакъв психологизъм, а напротив - разголваха се също така с голяма сила, както у един Зола или Мопасан. Човешката мизерия лъсна от страниците на Горки с всичкия си страхотен ужас. Обаче, освен този жесток реализъм в работите на Горки имаше нещо друго - не само опитът на скитника, а и силата на вярващия в едно по-добро бъдеще борец, на убедения защитник на пролетариата. Тази най-важна страна на Горкиевия талант пролича с най-голяма сила, когато през 1907 г. той публикува знаменит...

Гласът на свободата “Радиостанцията “Христо Ботев” беше боевият глас на антихитлеристкия фронт в България.“ –  Вълко Червенков В края на юни 1941 г. в Москва е създадена централната радио-редакция на Коминтерна, международна комунистическа организация, ръководена от Георги Димитров. Радиопрограмата на български език, наречена „Христо Ботев” започва своите предавания на 23 юли 1941 г. Десетте коминтерновски радиостанции на различни европейски езици излъчват чрез мощни съветски предаватели. Основната цел на „Народната радиостанция” „Христо Ботев”; е да подпомага борбата против хитлеристкия фашизъм. Шуховската кула – антената на радио „Коминтерна“. Височина 160 метра. 1922 г. Първоначално програмите се излъчват на къси вълни само в понеделник, сряда и събота, а по-късно стават ежедневни. Редакцията на „Христо Ботев”; се намира в московския райоон Ростокино, в сградата на Коминтерна и се ръководи лично от Георги Димитров. В редакцията на радиото работят известни к...

София, 13.9.1944 г. Щабът на бригада "Чавдар" (от дясно наляво): Тодор Делов-Стефо – зам.-командир, Веселин Андреев-Андро – политкомисар, Добри Джуров-Лазар – командир и Иван Хариев-Доктора – лекар Хайдушки нощи Балканът тая нощ е весел – хайдушка младост пак го разигра. Вековни буки се изкъртват с тресък и ляга ниско старата гора. Връхлита бесен вятърът от Вежен, в нощта дълбока стене страховит. В лицето злобно шиба буря снежна, поспре – и чуваш: вълк зловещо вий... Землянката гърми от млада песен (ех, волна партизанска веселба!) – те пеят за смъртта: юнак чудесен как паднал в бой за свобода. И песента им бурята надвива – те пеят по хайдушки от сърце! В очите гневни блясъци преливат и махат едри, жилести ръце. Те пеят и широко се усмихват – какво ще ги уплаши на света, – един ли път с врага се дръзко биха, един ли път те срещаха смъртта?... Това са моите любими нощи – обичам в тях да съм на пост, да бдя, да ме обива страшната им мощ и могъщата им, дива красота. ...

Авторът на този текст Тотьо Бакалов е политически затворник, сътрудник на Първи състав на Народния съд в Стара Загора, бивш дългогодишен председател на Районния и Окръжния съд в Стара Загора и бивш член на Върховния съд на Републиката. През пролетта на 1942 г. се заражда идеята сред антихитлеристката коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от Втората световна война, осъществена чрез Нюрнбергския процес след разгрома на Германия. През м.май 1946 г. в Токио започва своите заседания Международният военен съд за Далечния изток, който осъди главните японски военнопрестъпници. През пролетта на 1945 год. всички състави на Народния съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи присъди. Народният съд в България е изграден, действа и е съобразен със следната правно-политическа обстановка: а/ Наредба-Закон за Народния съд, който е логичен резултат от задълженията на нашата държава към Великите сили-победителки. б/ Народния съ...

Безсмъртен дух на свободата! Джордж Байрон, художник Ф.Константинов Прометей I Титане, вечно жив, за чийто взор на смъртността терзанията тленни, в действителната им печал видени, не бяха унизителен позор, с какво ли тази жал те награди? С безмълвна горест в болните гърди, с веригата, орела и скалата, и мъката на гордия в душата, която ще притиска зъб о зъб, дори и да се задуши от скръб, та само в миг самотен да въздъхне, но тъй, че да не чуят на небето, и ще се крие в себе си, дордето гласът й най-подир без ек заглъхне. II Титане, твоят труден жребий бе борбата между воля и страдание — в безсмъртието вечно изтезание! И тъй неумолимото Небе и на Съдбата глухото тиранство, Ненавистта, която с постоянство твори в безсмислената си забава нещата, за да ги унищожава, отказаха ти даже и смъртта. Твой беше дарът клет на вечността, за който ти достоен се показа — от тебе Зевс изтръгна не молба, а само гръмотевични закани от пъкъла на живите ти рани. Ти ...