Балада за комуниста – Веселин Андреев
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА
в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон
Колко дена го били —
ни дума, ни вопъл, ни стон,
но устата сгрешила,
сама промълвила — Антон…
Своето име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото — в язви,
и язвите гнойни текът…
— Где са твойте другари? —
той виждал отряда любим
и очите притварял
и тръпнел, но бил несклоним.
Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент —
той отвърнал му твърдо:
— Убиецо, стреляй във мен!
Те в раните люти
посипали сол като жар —
скърцал с зъби нечуто
и как ли без вик издържал?…
И в злоба безсилна
пак били го диви и зли
в страшни мъки се свивал,
но дума не им промълвил…
После бавно притихнал-
смутени, учудени в страх,
те го гледали тихо —
безмълвен, но горд, величав.
— Не човек, а желязо —
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
— Не, комунист!
Веселин Андреев, лято 1946 г.
