Червеният ездач

Роза Люксембург дефинираше демократичния социализъм като “общество без експлоатация и без подтисничество”. Ако ние наистина искаме такова общество, а ние го искаме, трябва най-напред да обърнем внимание на днешните обществени отношения. Капитализмът се намира в най-дълбоката си криза от 30-те години насам и причините за тази криза се коренят не в няколко липсващи правила, а в принципите за печалба: дотогава докато частната капиталистическа собственост доминира в икономиката, решаващи ще бъдат не обществените отношения, а очакванията на печелившите за това какви инвестиции трябва да бъдат направени и какви не, колко работни места следва да бъдат запазени и колко да бъдат закрити. Предизвикания от конкуренцията на системата в много държави в Европа социален компромис изпадна в криза, след като размерите на печалба започнаха да се снижават, тъй като екстремното развитие в следвоенните години вече нямаше как да е налице. Използвайки дъмпинга на заплатите, дъмпинга на данъците, привати

Друга характерна особеност на империализма е новата роля на банките. Концентрацията на производството в епохата на империализма е съпроводена с концентрация на банките и банковия капитал. Образуват се големи банкови монополи, които ръководят стопанството в цели области на производството. От скромни посредници, банките се превръщат в огромни монополистически обединения. Ленин се занимава подробно с процеса на концентрацията на банките и идва до следното заключение: „Това превръщане на многобройните скромни посредници в шепа монополисти съставя един от основните процеси на прерастване на капитализма в капиталистически империализъм, и за това ние преди всичко трябва да се спрем върху концентрацията на банковото дело“ Анализът, направен от Ленин на концентрацията на банковото дело, се оправда напълно. Тази концентрация достигна небивали размери след като излезе книгата на Ленин върху империализма. В епохата, предшествуваща втората световна война, тази концентрация стигна дотам, че няко