НОВА РОЛЯ НА БАНКИТЕ
Друга характерна особеност на империализма е новата роля на банките. Концентрацията на производството в епохата на империализма е съпроводена с концентрация на банките и банковия капитал. Образуват се големи банкови монополи, които ръководят стопанството в цели области на производството. От скромни посредници, банките се превръщат в огромни монополистически обединения. Ленин се занимава подробно с процеса на концентрацията на банките и идва до следното заключение: „Това превръщане на многобройните скромни посредници в шепа монополисти съставя един от основните процеси на прерастване на капитализма в капиталистически империализъм, и за това ние преди всичко трябва да се спрем върху концентрацията на банковото дело“
Анализът, направен от Ленин на концентрацията на банковото дело, се оправда напълно. Тази концентрация достигна небивали размери след като излезе книгата на Ленин върху империализма. В епохата, предшествуваща втората световна война, тази концентрация стигна дотам, че няколко големи банкови групировки, в Америка командуват целия стопански живот на тази крупна капиталистическа държава.
В епохата на империализма имаме едно ново явление, непознато в периода на класическия капитализъм. Имаме сливане или срастване на банковия с индустриалния капитал. „Получава се, от една страна, все по-голямо сливане или срастване на банковия и индустриалния капитал, а от друга страна, прерастване на банките в учреждения с истински „универсален характер“. От това срастване на банковия с индустриалния капитал се получава нова категория - тъй нареченият финансов капитал. За епохата на империализма е характерно господството на финансовия капитал. Ленин в знаменитото си произведение критикува неправилното определение, което Хулфердинг дава на понятието финансов капитал, и дава следното определение на това понятие: „Концентрация на производството; монополи, които израстват от нея; сливане или срастване на банките с индустрията - ето историята на възникването на финансовия капитал и съдържанието на това понятие“.
Това срастване на банковия капитал с индустриалния капитал се осъществява посредством системата на тъй наречената персонална уния. Ръководителите на банките, които финансират предприятията, участвуват в управлението на самите индустриални предприятия и обратно, директорите или големите акционери на големите индустриални предприятия се явяват същевременно и ръководители на банките, участвуват в управлението на банките. Тази лична уния при монополистическия капитализъм се простира дотам, че видни политици, водачи на политически партии, министри, депутати и пр. се привличат също така като управители, акционери и ръководители на големи банкови и индустриални предприятия.
Друга една особеност на империализма е господството на износа на капитали вместо износа на стоки. При класическия капитализъм преобладаваше износът на стоки; при империализма е типичен износът на капитали. Ленин пише: „За стария капитализъм с пълно господство на свободната конкуренция, типичен бе износът- на стоки. 3а.най-новия капитализъм, с господство на монополите. стана типичен износът на капитала“
Защо се изнасят капитали? За да се увеличат печалбите на капиталистите. Ако излишните капитали на големите капиталистически страни се употребяват в собствената страна, това би означавало намаление на печалбата на капиталистите. Макар че тия капитали биха намерили приложение в собствените страни, капиталистите ги изнасят, защото в по-изоставените страни тия капитали носят по-големи печалби. „В тия изостанали страни печалбата обикновено е висока, защото има малко капитали, цената на земята е сравнително неголяма, работната заплата ниска и суровите материали евтини. Възможността за износ на капитали се създава от това, че редица изостанали страни са въвлечени в оборота на световния капитализъм, проведени са или са започнати главните железопътни линии, обезпечени са елементарни условия за развитието на индустрията и т.н. Необходимостта от износ на капитали се създава от това, че в много страни капитализма е „презрял“ и на капитала липсва (при условие на неразвитост на земеделието и мизерията на масите) поприще за доходно приложение“.
В епохата на империализма износът на капитали достига нечувани размери. В промеждутъка между края на първата световна война и началото на втората Америка се превръща в кредитор на целия свят. Износът на капитали довежда до това, че се оформява цяла една група от хора, която живее от късане на купони, тъй наречените рентиери. Създават се цели държави „рентиери". Идва се до положение финансовият капитал да вземе надмощие над всички други форми на капитала и няколко държави да се отделят от всички други със своята финансова мощ. По тоя път се стига до. създаването на тъй наречената финансова олигархия. „Империализъм или господство на финансовия капитал е онази висша степен на капитализма, когато това отделяне достига грамадни размери. Преобладаването на финансовия капитал над всички други форми на капитала означава господствуващо положение на рентиера и на финансовата олигархия, означава отделяне на няколко държави, притежаващи финансова ,мощ", от всички други“
Анализът, направен от Ленин на концентрацията на банковото дело, се оправда напълно. Тази концентрация достигна небивали размери след като излезе книгата на Ленин върху империализма. В епохата, предшествуваща втората световна война, тази концентрация стигна дотам, че няколко големи банкови групировки, в Америка командуват целия стопански живот на тази крупна капиталистическа държава.
В епохата на империализма имаме едно ново явление, непознато в периода на класическия капитализъм. Имаме сливане или срастване на банковия с индустриалния капитал. „Получава се, от една страна, все по-голямо сливане или срастване на банковия и индустриалния капитал, а от друга страна, прерастване на банките в учреждения с истински „универсален характер“. От това срастване на банковия с индустриалния капитал се получава нова категория - тъй нареченият финансов капитал. За епохата на империализма е характерно господството на финансовия капитал. Ленин в знаменитото си произведение критикува неправилното определение, което Хулфердинг дава на понятието финансов капитал, и дава следното определение на това понятие: „Концентрация на производството; монополи, които израстват от нея; сливане или срастване на банките с индустрията - ето историята на възникването на финансовия капитал и съдържанието на това понятие“.
Това срастване на банковия капитал с индустриалния капитал се осъществява посредством системата на тъй наречената персонална уния. Ръководителите на банките, които финансират предприятията, участвуват в управлението на самите индустриални предприятия и обратно, директорите или големите акционери на големите индустриални предприятия се явяват същевременно и ръководители на банките, участвуват в управлението на банките. Тази лична уния при монополистическия капитализъм се простира дотам, че видни политици, водачи на политически партии, министри, депутати и пр. се привличат също така като управители, акционери и ръководители на големи банкови и индустриални предприятия.
Друга една особеност на империализма е господството на износа на капитали вместо износа на стоки. При класическия капитализъм преобладаваше износът на стоки; при империализма е типичен износът на капитали. Ленин пише: „За стария капитализъм с пълно господство на свободната конкуренция, типичен бе износът- на стоки. 3а.най-новия капитализъм, с господство на монополите. стана типичен износът на капитала“
Защо се изнасят капитали? За да се увеличат печалбите на капиталистите. Ако излишните капитали на големите капиталистически страни се употребяват в собствената страна, това би означавало намаление на печалбата на капиталистите. Макар че тия капитали биха намерили приложение в собствените страни, капиталистите ги изнасят, защото в по-изоставените страни тия капитали носят по-големи печалби. „В тия изостанали страни печалбата обикновено е висока, защото има малко капитали, цената на земята е сравнително неголяма, работната заплата ниска и суровите материали евтини. Възможността за износ на капитали се създава от това, че редица изостанали страни са въвлечени в оборота на световния капитализъм, проведени са или са започнати главните железопътни линии, обезпечени са елементарни условия за развитието на индустрията и т.н. Необходимостта от износ на капитали се създава от това, че в много страни капитализма е „презрял“ и на капитала липсва (при условие на неразвитост на земеделието и мизерията на масите) поприще за доходно приложение“.
В епохата на империализма износът на капитали достига нечувани размери. В промеждутъка между края на първата световна война и началото на втората Америка се превръща в кредитор на целия свят. Износът на капитали довежда до това, че се оформява цяла една група от хора, която живее от късане на купони, тъй наречените рентиери. Създават се цели държави „рентиери". Идва се до положение финансовият капитал да вземе надмощие над всички други форми на капитала и няколко държави да се отделят от всички други със своята финансова мощ. По тоя път се стига до. създаването на тъй наречената финансова олигархия. „Империализъм или господство на финансовия капитал е онази висша степен на капитализма, когато това отделяне достига грамадни размери. Преобладаването на финансовия капитал над всички други форми на капитала означава господствуващо положение на рентиера и на финансовата олигархия, означава отделяне на няколко държави, притежаващи финансова ,мощ", от всички други“
Жак Натан, 1947 г.
Цитати от:
В. Ленин. "Империализма като висш стадий на капитализма" 1917 г.
Към написаното през 1947г. (1917) остава да добавим, световната банка, омразните дългове на държавите към нея и единен световен пазар на стоки, труд и капитали, за да получим съвременността.
АКАДЕМИК ЖАК НАТАН − КРУПЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НИ МИСЪЛ
проф. д.ик.н. Стоядин Савов
В една октомврийска вечер в многолюден квартал на София, населен с еврейска беднота, в дома на майстора четкар и сортировач на четина Натан Примо цареше голямо оживление. Семейството вече беше доста нараснало и той с голям труд изкарваше прехраната на трите си деца. Но една мъка таеше в сърцето си главата на семейството – нямаше наследник. Трите деца бяха момичета. Сега той очакваше появата на първа мъжка рожба... И наистина в малката къща на ул. “Овче поле” се роди момче! Кръстиха го Яков, а на испански жаргон го именуваха Джако. От този ден − на 28 октомври 1902 г., започна жизнения си път синът на Натан и Сеньора Сабитай Примо – Яков (Джако). Така Жак Натан започва автобиографичните си спомени “Паметни времена”. По нататък в тази книга следват разказите: “В училище Фотинов”, “Десет дни в стая номер 40”, “Виена –1926 година”, “В Берлин”, “Животът на емиграцията”, “На заточение”, “Живот зад решетките”, “Еникьой”, “Вестник Ехо”, “На път за Москва”.
През 1944 г. Жак Натан се завръща от Москва в София и постъпва на работа в Софийския университет. През 1949 г. става професор по политическа икономия, през 1958 г. член кореспондент и през 1961 г. академик. Бил е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура, директор на Икономическия институт на БАН и ректор на ВИИ “К.Маркс”. Основател е на катедрата по политическа икономия в института.
В научното си творчество съчетава историческия с логическия подход. Посредством творческо осмисляне на историческите факти прави политикоиконоимически обобщения. Историческите му изследвания са проникнати от дълбоко познаване на икономическите фактори на историческия процес, а икономическите му анализи са плод от умението да вгражда в тях историческите факти. Една от първите му публикации – “Зомбарт и Маркс” е през 1932 г. в списание “Звезда”, в която полемизира с българските последователи на Зомбарт. През 1932 г. излизат неговите трудове “Основни въпроси на икономическата наука” и “Българското възраждане”. За да преодолее цензурата използва псевдонимите Б. Каменов, Ил. Станков, Ст. Милев, Д. Велинов.
Икономическите трудове на Жак Натан могат да се подредят в няколко направления: 1) Стопанска история на България, 2) Икономически възгледи на български икономисти, историци и политически деятели, 3) Теоретически проблеми на политическата икономия. В тях трудно се отделя значимото от преходното. Той винаги се отнася с отговорност към своята изследователска дейност – дори и когато пише по конкретен повод.
Към първото направление се отнасят “Българското възраждане – икономически фактори и икономическа мисъл”, “Икономическа история на България”, “Монополистичния капитализъм в България”, в съавторство с проф. Любен Беров.
