ЗА СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО - ЗАДАЧИ ПРЕД ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ ДНЕС

Роза Люксембург дефинираше демократичния социализъм като “общество без експлоатация и без подтисничество”. Ако ние наистина искаме такова общество, а ние го искаме, трябва най-напред да обърнем внимание на днешните обществени отношения.

Капитализмът се намира в най-дълбоката си криза от 30-те години насам и причините за тази криза се коренят не в няколко липсващи правила, а в принципите за печалба: дотогава докато частната капиталистическа собственост доминира в икономиката, решаващи ще бъдат не обществените отношения, а очакванията на печелившите за това какви инвестиции трябва да бъдат направени и какви не, колко работни места следва да бъдат запазени и колко да бъдат закрити. Предизвикания от конкуренцията на системата в много държави в Европа социален компромис изпадна в криза, след като размерите на печалба започнаха да се снижават, тъй като екстремното развитие в следвоенните години вече нямаше как да е налице. Използвайки дъмпинга на заплатите, дъмпинга на данъците, приватизацията и дерегулацията, неолиберализмът отново доведе до увеличаване на печалбите. Намалената вследствие на понижените доходи покупателна способност беше заменена с нарастваща задлъжнялост.Днес както частните, така и публичните бюджети са така задлъжнели, че този модел вече е достигнал границите си, Именно в това се коренят дълбоките причини за настоящата криза на капитализма.

Въпросът за собствеността като основен въпрос на напредъка

От 6,7 милиарда души по света, 1 милиард постоянно се недохранват, т.е. това е всеки седми човек на земята. Всеки ден 37 хил. души умират от глад. Същевременно Световната организация за изхранване FАО съобщава, че селското стопанство в световен мащаб би могло да изхрани безпроблемно 12 милиарда души. Или почти два пъти населението в света. Според държавите в Г8 над 1.3 милиарда души нямат здравно осигуряване, почти същият брой хора живеят в абсолютна бедност (с по-малко от 1 американски долар на ден) според програмите за развитие на ООН. Според официалните данни през 20О9г. бежанците в света са 10.396.500 души.

През октомври 2008 г. Европейският съюз взе решение да бъде отпусната помощ в размер на 2.5 билиона Евро на банките. Същевременно до края на годината индустриалните държави намалиха вноските си в програмата за световно изхранване на ООН с повече от 50%. Годишният бюджет беше намален от 6 на 3.7 милиарда Евро. А през 2009 г. бяха разходвани 7,В милиарда щатски долара за военни цели. Толкова колкото никога преди. Практически това означава, че разходите през последните десет години са увеличени с над 50%. През 2003 бюджетът беше в размер на 2,5 милиарда щатски долара.

Същевременно глобалният капитализъм доведе до екстремна концентрация на икономическа мощ, 500 икономически гиганта контролират почти половината от световната икономика. При това в днешния капитализъм вече не политиката определя рамковите условия за предприятията, а концерните сами създават удобното за тях печелившо приложно поле и принуждават държавата да създаде желаната от тях рамка. Затова е важно да се постави решаващия въпрос, а именно въпроса за собствеността. Защото начина, по който е регулирана собствеността е основният въпрос, най-важният въпрос за напредъка. Този въпрос е решаващ и за това дали въобще ще може да бъде изградено едно демократично, социално и екологично общество. Трябва да се запитаме: какво на кого принадлежи и по какви причини? Този въпрос не намира отговор в нито една конституция. Никъде не е дефинирано, какво всъщност представлява собствеността. Според либералната обществена теория собствеността възниква вследствие на работата. Или собствеността не би могла да се придобие чрез бездействие, женитба, наследство или нещо подобно. Собствеността възниква най-вече в големите производствени предприятия чрез работа. Това е сентенцията в един ляв абзац по въпросите за собствеността. Много хора приемат за обичайно, че отношенията във връзка със собствеността, такива каквито ги познаваме, са съдба и не могат да бъдат променени. Но действително ли е така? Бертолд Брехт изследва този въпрос в стихотворението си “Въпроси на един четящ работник" от 1935г. и пита провокиращо: “Кой построи седемте врати на Тheben? В книгите са записани имената на кралете. Кралете ли са влачили каменните блокове?". И тъй като и днес много хора продължават да смятат, че отделните предприемачи са влачили каменните блокове, една Левица би трябвало да обясни на хората, че именно хилядите работнички и работници са влачили каменните блокове и точно затова те имат право да претендират правото на собственост. А който не поставя въпроса за собствеността, няма да може да реши и екологичните въпроси, които особено през последните години придобиват значителна актуалност.

Способно ли е това общество да живее в мир и да изгражда бъдещето?

От дебатите по тезите на Едуард Бернщайн непосредствено преди 1900г. в левите партии и организации се сблъскаха две основни виждания за развитието на капитализма. Най-общо те биха могли да бъдат разграничени от една страна на виждане, според което водещо е мирното развитие, при което техническият напредък, парламентарната демокрация и общото покачване на благосъстоянието вкл. на трудещите се се свързват с почти естествената необходимост от социализъм. Противостоящите му събития като световните икономически кризи, дълго потисканата икономическа депресия или дори войните и световните войни със съответните катастрофални последици за работническата класа се разглеждат като изключение' от правилото. Революциите също. Този поглед към нещата определя не само социалдемократическата или реформаторската традиция, а напр. се радва на голяма популярност и при някои теоретици в ГДР.   

Очарованието от “икономическото чудо" на Федералната република беше отразено наред с други въпроси в концепцията за държавно-монополистическия капитализъм, според която всъщност кризите в съвременния капитализъм са изключени. На това схващане винаги са противостояли идеите за кризите. агресивната експанзия, войните и ожесточената експлоатация на трудещите се по целия свят, които са определящи за развитието на капитализма от 1900г. насам. Най-известните примери в това отношение са икономическата теория на Роза Люксембург и теорията за империализма на Ленин.

Днес всяко съществено повишаване на производителността в ръцете на капитала представлява повишаване на деструктивността - и то най-вече по отношение на човечеството. Вече не става въпрос “едновременно” за развитие и производителност, а за това, че иновациите се трансформират директно в (глобално) унищожение. Достатъчно е да си спомним за атомната енергия, космическите кораби и свързаните с тях компютърни науки: в самото начало тяхното развитие е било свързано с военните нужди. Цивилното им използване остава страничен продукт и по никакъв начин не е откъснато от военно-промишления комплекс. В тази връзка целта за преодоляването на капитализма не е чак толкова утопична и наивна. Наивно и утопично е да се мисли, че при днешните условия с въвеждането на няколко по-добри правила капитализмът може да се подобри в интерес на хората. Това не означава, че не трябва да се борим за подобни промени дотогава докогато не са налице съответните обществени условия за промяна на съотношението на силите. Само не трябва да се оставяме да ни убедят, че чрез въвеждане на тези по-добри правила капитализмът би довел до друга логика в развитието.

Капитализмът не е краят на историята 

Недоверието спрямо капитализма не е характерно само за левите. Проведените социологически проучвания и изследвания в последно време показват, че критиките спрямо капитализма се увеличават и че все повече хора се съмняват в капитализма.

Едно изследване на ВВС, проведено през ноември 2009г. в 27 страни, показва, че съществува голямо недоволство от капиталистическата икономическа система в целия свят. Само 11 процента от запитаните в 27 държави са на мнение, че в настоящата си форма капитализмът функционира добре. Под влиянието на продължаващата най-голяма икономическа криза от 30-те години насам 51% от анкетираните са на мнение, че пазарите трябва да бъдат по-силно регулирани. Средно 23% смятат, че би трябвало да се изгради един съвършено различен икономически ред. Мнозинството в 22 държави счита, че правителствата трябва да предприемат мерки за равномерно разпределение на благата.

Резултатите от социологическите проучвания на изследователския институт ЕМNІD в Германия през 2010г. потвърждават тази критична спрямо капитализма тенденция. 88% от запитаните в Германия според ЕМNІD считат, че настоящата икономическа система не може да осигури в достатъчна степен закрила на околната среда, на постепенното унищожаване на природните ресурси и на социалното равенство в обществото.

В публикуването през октомври изследване на фондацията Фридрих Еберт (близка до ЅРD) 59% в Германия заявяват, че във Федералната република продължават да съществуват старите противоречия между “имащите” и работническата класа. 46% са на мнение, че социализмът в същността си е добра идея, която само е била реализирана лошо. А 31% считат, че истинската демокрация би била възможна само тогава, когато вече няма капитализъм.

Целта е социализъм

Мултимилиардерът Уорън Е. Бъфет заяви публично: “Живеем в класова война (...) и моята класа, класата на богатите води тази война, и ние печелим." Изхождайки от тази неприкритост, е необходимо Левицата да заяви: Живеем в класова борба, класова борба на богатите. И на тази класова борба по върховете има само един отговор: класове борба в низините. Всички необходими борби срещу прехвърляне на негативите от кризата върху трудещите се, безработните, пенсионерите и пенсионерките остават обаче без перспектива, ако не бъде предложена обществена алтернатива. Който приеме, че капитализмът не е краят на историята, ще води отхвърляйки го ежедневна политическа битка, ще насърчава оптимизма и ще подтиква класовата борба.

Капитализмът не е краят на историята. Той не е решил нито един проблем на човечеството. На първо място става въпрос за освобождаването на труда от насочената към печалби икономика, като най-важен източник на всички обществени богатства и опазването на природата. Едно общество, което съзнателно избере този път, ще бъде в състояние да изгради достойни условия за труд, за да има здравеопазване, образование. жилища, транспорт, инфраструктура и технически прогрес в интерес на мнозинството. Голяма част от одържавяването на икономиката, на което вече сме свидетели, изпитва крещяща нужда именно от адаптиране на обществените отношения. Обществените отношения отдавна са съзрели за социализъм. Изследванията ясно показват това: много хора се страхуват, За работното си място, за спестяванията си, за бъдещето си. Много хора се чувстват безсилни и се обезкуражават. Но с това нищо не се променя. Една Левица трябва да покаже, че е ядосана, да протестира, да даде глас на исканията си. Да се изправи заедно с хората срещу капиталистическата политика. Да разчита на натиск и сила: за едно общество, при което в центъра ще стоят нуждите на мнозинството. а не печалбите на малцина. Защото пътят към това ново общество преминава през отричането на старото - невъзможен е демократичен социализъм без антикапитализъм.

Да създадем доверие

За успеха или неуспеха на една лява партия, която си поставя за задача да даде глас на експлоатираните, изключените от обществото и обезправените и заедно с тях да се бори за едно по-добро общество, от решаващо значение е въпроса за доверието. Една лява партия трябва не само да убеди хората в своите позиции и искания, а най-вече с това, че тя действително застъпва техните позиции. Че тя не е една от онези партии. които когато са в опозиция свалят звезди от небето, но веднага забравя за обещанията си, когато се доберат до властта. Защото хората често са били свидетели именно на този пример. През 1998г. ЅРD в Германия се обяви за социална сила, а по-късно разруши социалната държава в непознати мащаби. Зелените бяха считани от всички за партия за мир, докато участвайки в правителството отвориха всички врати и прозорци за участие на немски военни части по света, започвайки с войната в Югославия. Само когато една лява партия съумее с ясен език да обясни на всички нива своите решения и искания, че тя не принадлежи и не иска да принадлежи към привилегированите на деня, че не ламти за признание от страна на богатите, а е партньор на тези, които понасят ударите на господстващата политика и че тя се бори, а няма да се приспособява, единствено тогава една лява партия има шанс да стигне до хората. Само тогава има шанс да даде надежда и кураж на хората да излязат сами на улицата, за да защитят интересите си. Само тогава има шанс да превърне недоволството и яда на хората в активно политическо оръжие.

 


Севим ДАГДЕЛЕН - депутатка в Немския Бундестаг от Die Linke
Фондация "Бузлуджа", София, 2010г.