СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ЕС И НАТО?



Д-р Александър Ной
политолог, съпредседател на Федералната
работна група за мир и международна
политика Die Linke (Германия)





1. Политическата и икономическа ситуация на Европейския съюз (ЕС)

Западният свят е в беда: системата на капитализма е в дълбока криза. По-конкретно, експериментът за интеграция на ЕС като крепост на капитализма страда сериозно.
Например една от причините е експортно ориентираната икономика на Германия. В същото време, Германия се опитва да диктува на всички други държави по т.нар. „политика за ограничаване на дълговете”.
Германия все повече се превръща в реалната мощ в ЕС в сътрудничество повече или по-малко с младшия си партньор Франция и с Великобритания.
Суверенитета на държавите е изложен на риск не от война, а от икономическо и финансово напрежение от Германия и европейските капиталистически класи, които за целта използват структурите на ЕС.
В същото време, ние можем да видим, че ЕС се опитва да развива своя военен капацитет CFSP/CSDP, който проект ще позволи на ЕС да влезе в ролята на глобален играч. Превръщането на ЕС в глобален играч ще подкрепи процеса на европейска интеграция. Интеграция чрез общи дипломатически и военни мерки и структури.

2. Препратка към основите на теорията на империализма, за да можем да разберем по-добре политическата реалност.

След втората световна война в много западноевропейски страни социалистическите и комунистическите партии станаха могъщи. Напрежението на социализма от Източна Европа и от вътрешността на капиталистическите държави в Западна Европа стана доста опасно за поддържането на капитализма жив. При тези обстоятелства изглеждаше много по-умно за националните капиталистически класи в Европа да асоциират държавите си и да се съюзят със САЩ.
Конкретната структура на сътрудничеството сред западноевропейските държави беше Европейската общност, а днес ЕС.
Конкретната структура на сътрудничеството САЩ - Западна Европа беше и е НАТО.
В модерния империалистически дебат това явление се нарича: „асиметричен регионален колективен ултра империализъм".
След края на студената война, двете напрежения престанаха да съществуват: социалистическата/комунистическата политика от вътрешността на западния свят и социалистическите държави в Източна Европа.
Вече няма нужда от продължително близко сътрудничество между европейските капиталистически държави и от подчинение на САЩ, тъй като историческата причина повече не съществува.
Но НАТО все още съществува и дори е много по-агресивен от всякога. ЕС също все още съществува и става все по-агресивен към външния свят.
Каква е причината? Германия и Франция искат да държат ЕС жив, защото те се нуждаят от ЕС при всички случаи. за да придобият световно влияние.
Германия управлява ЕС заедно с Франция като младши партньор. Това е удобна ситуация за Германия, дори и за Франция.
Германия се нуждае също така и от управляваното от САЩ НАТО. Все още Германия не е в състояние да води самостоятелни войни поради историята на Германия. Но една Германия, скрита зад НАТО е много по-подходяща.
Подобна е ситуацията и за САЩ: НАТО е повече от САЩ. Това, което означава НАТО за САЩ е: САЩ води, а останалите трябва да участват или с военен капацитет или като плащат докато САЩ водят войната.
Краткото опознавателно пътуване в европейската и западна история чрез използване на основите на теориите на империализма обяснява защо е доста нормално и дори естествено ЕС и НАТО да си съдействат взаимно.

3. Обобщено изложение на милитаризацията на ЕС и сътрудничеството с НАТО.

Срещата на Съвета на Европа в Кьолн през 1999г. бе началният момент на милитаризацията на ЕС. Причината за нея беше агресията срещу Югославия. Германия, Франция и Великобритания имаха нужда от САЩ, за да подчинят Югославия с военни средства.
Първите операции на ЕС започнаха през 2О03г; от тогава войските се позиционират с повишаваща се повтаряемост в подкрепа на европейските интереси. Тясното сътрудничество между двете организации се споменава а два важни документа:
- Европейската стратегия за сигурност 2003 и
- Новата стратегическа концепция 2010 (НАТО)

4. И накрая, предлагаме два или три индикатора за това как да се борим за алтернативни и антикапиталистически концепции.

Не е лесно да се убедят хората в Европа, че НАТО е лоша и агресивна институция. Много хора може би виждат в НАТО един носител на сигурност, в частност в Източна Европа.
В западна Европа почти никой не си спомня време без присъствието на НАТО.
Да се убедят хората да не приемат повече НАТО или да се борят срещу НАТО е едно от най-големите предизвикателства за левите партии, тъй като обикновените хора продължават да вярват, че НАТО и един милитаризиран ЕС са дори благотворни за тях.
Левицата (Die Linke) в Германия използва лозунга:

- Не на НАТО
- Не на такъв Европейски съюз


Какво е различното?
Не на НАТО означава, че ние не искаме повече НАТО.
Не на такъв Европейски съюз означава, че ние не искаме Европейски съюз, който е милитаризиран и който работи за капиталистическата класа.
Подобно на анти-НАТО ангажираността на всяка лява партия, всяка лява партия трябва да се бори за един друг, по-добър ЕС. Напускането на или разпадането на ЕС не е решение. Европа трябва да расте заедно, а не да се върне назад към националните държави. Левите партии трябва да действат заедно о граждански, социални, мирни и екологични действия.
Просто стоенето в парламентите не е достатъчно и резултатно. Да се държим по този начин означава, че приемаме системата такава, каквато е. Европейският съюз трябва да бъде съюзът на обикновените хора, не на капиталистическата класа за нейния бизнес!


Д-р Александър Ной
София, 2012
Фондация Бузлуджа

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Горящото сърце на Данко – Максим Горки