ТВОРЦИ В СОЦИАЛНИЯ ЖАНР - АЛБЕНА ЛАТИНОВА
Искам силна България!!!
Искам силна България!!!
Къде скита духът ми тогава...
България!!!
Това име е по-ценно и от злато!
Тази любов скъсява всички разстояния!
И един ден ще се върна!
Да, ще се върна и ще я обичам България още повече!
Ще и разкажа всеки път, който съм изминала и ми е липсвала!
Ще и разкажа за всяка моя сълза,пролята за нея безвъзвратно!
И ще вдишам аромата и с благослов!
Ще й кажа: АЗ СЕ ВЪРНАХ! МАЙКО! БЪЛГАРИЙО!!!
Албена Латинова
19.01.2014г.
На остров Серифос, Гърция...тук не живее духът ми, тук съществувам!
Не ми се пише...
Не ми се пише за политиците безсрамни,
които ошушкаха ни толкова гадно!
Не ми се пише за сродните души поети,
които чешат си езици в безброй куплети!
Не ми се пише за родина и мъртви хора,
които са предадени от зла несгода!
Не ми се пише...толкова много се изписа,
че до гуша почва да ме втриса...
Не ми се пише - човека само се възнася
над свои, близки, тресе се от омраза!
Не ми се пише за егоистичните ни нужди,
където в простотия себе си си лъжем!
Не ми се пише...но какво ли да направя,
като не търпя ни хората, ни глупостта!
Автор: Албена Латинова
16.07.2014 г.
Дете на емигранти
Дете емигрантче живее все нелепо,
детството му е толкоз проклето,
предопределено му е ъгъл свит
и живот на клетник-беглец!
То не разбира,кой свободата
му от душата му е отнело-
преживява съкрушено
всеки божий ден не-прието!
Чужда майка-майка не става!
Чужд баща-баща не става!
Страда му душицата невинна,
за кой ли път със сълзи
горчиви е пак пропита...
Нещастно е то,незнае защо ридае
и се мае и нехае,кой светлина
към прекия път ще покаже.
Не го приемат чужденците-
а така му скъсяват безгрижието
в дните. От малко се научава-
на чужда Орис да се 'радва'.
Душата му изтерзана-намира,
само прегради и очи неразбрани.
Нелоялни са хората с него-
в нереален живот,живее
клето-баща и майка са му небето!
* * * * * * * * * *
Чужденеца си е чужденец,той скришом детето гледа,радоста му отнема,все своето чедо в челото гледа! А.Л. :(
Автор: Албена Латинова
16.10.2013г.
На гурбет!
- чужда ми е тази къща!
Всичко в мене се обръща, мамо
и назад се връщам...
Там където раснах силна, мамо
- усмивките не криех!
Как в майчина прегръдка само
трепетно се сгушвах...
Всяка твоя нежност, мила мамо
- в спомени бленувам!
Думите и обичта ми липсват, мамо
- нужни са ми тука...
Искам и дома любим да видя, мамо
- родният пейзаж,
и приятелите що оставих, мамо
да ме чакат там...
Болката пламти в гърдите, мамо
- въглени горещи!
Сълзите в очите ми се стичат, мамо
парещи в сърцето...
Ще се прибера ли скоро, мамо
- времето минава?
На гурбет изгубих много, мамо
- душа ми страда...
Косите бляскави да видиш, мамо
как са посивели!
Колко тежест са побрали само
плещите ми, мамо!
Автор: Албена Латинова
25.03.2014г.
Привичките
Не мога без поезия да дишам!
И днес захващам се да пиша!
В кръвта си нося нежно обаяние,
в куплетите ще вложа и старание!
С приятелите мои ще се разходя,
ще пофлиртувам, ще се разговоря!
Устата ми не млъква, дори и в спора-
справедливост водя, за да се преборя.
В къщи съм най-милата жена и мама,
с дъщеря ми правим всичко до премала.
В нейните очи мога света да преобърна...
С такава обич в Рая се завръщам.
С готвенето се старая да го правя.
Влагам усет, красота в занаята.
С чистота пъргаво се заемам,
и всичко подхващам до края.
Привички много съм създала.
През годините уроците съм овладяла!
И често ми се случва да не зная,
коя следваща крачка да направя...
Автор: Албена Латинова
29.04.2014г.
На Старозагорската гара
Седя на барчето на гарата
и гледам скучен сериал.
А времето минава бавно
с кафе и баничка в ръка...
Но няма страшно и седя,
и зверя се в празните минути.
А барманката- кръшничка жена,
обслужва всички...дори и луди.
Усмивки услужливи ръси пак
на всеки млад и стар глупак.
Дори и хората сватосва...
нали добра е в тази роля!
И музика настъпи в такт.
Смени го този скучен сериал...
Че водката не им върви
и влюбените ще приспи.
А аз нагаждам се на фона,
макар от смях да се кокоря.
Но няма как...ще я търпя,
таз барманка със щурава глава.
Полицаи накибичени отвън,
наглеждат територия на сън.
На кафенце сладко се запиват
и с барманката се подхилват....
Детето чалгата го изтощи.
Но що да стори...да си угоди?
Ушите му напълниха се с шум...
И май ще свиква с фолк и бум...
На кълки и баджаци се нагледа.
Горката! Не я поглежда тая леля!
Накрая легна и заспа... Душица!
А роклята ефирна заигра
на лудналата барманка ,,добра".
...Човек от пътя уморен приседна,
решил и той телевизия да гледа...
Но посрещна го сръдня и тон,
че бара не е киносалон.
И вратата бързо се затръшна...
На клиента му се втръсна.
И само чакащите на опашка
с питиета от витрина стара,
бяха с предимството си явно...
и от малцинството ни ,,богато"!
И така...часа настана.
Вдигнахме и ний багажа.
По-живо и по-здраво...Чао!
Но запомних я таз визита
със барманката ни велика!
Автор: Албена Латинова
02.09.2014 г.
За една по-добра Европа без банков режим!
Награда за млад автор от конкурса ''Европа на труда - днес и утре през погледа на българина''
Често си задавам въпроса: Какво ни унищожава нас Балканите и нациите като структурни единици на едно цяло общество? Защо са ни банки?
Отговорите на тези въпроси са доста обширни за разсъждение, но аз ще се спра конкретно на банките.
Кой не е ползвал услугите им?
И си отговарям: Почти всеки, като изключим хората които живеят в крайните поселища, където няма достъп до клонове.
Истината е, че благодарение на банковият режим и кредиторите сме в деликатно положение.
Какво имам предвид?
Откакто банките нахлуха в животът ни, те контролират всяко звено от ежедневието ни - заплати, сметки за бита, допълнителен и олихвен доход, сейф за спестяванията ни, влогове, превод на финанси и транзит на огромни суми...списъкът е дълъг за разглеждане и преосмисляне в каква непрекъсната верига сме, и как банките ни направиха зависими. Защо ли?
Космополита на силите, който превзе не само Европа, а и САЩ - хаоса и стреса на който сме подложени в сблъсъкът между икономика, политика, криза, работните сили, глад и корупция...именно тези крайни точки от съществуването ни, погледнати като едно цяло са проблем не само за Европа, а за целият глобален Свят.
Когато веригата се прекъсне, да речем икономиката на една нация е в разпад, тя повлича след себе си и други важни структури, а това е повече от притеснително. А банките са едни от най-големите консуматори на финансови средства, но не в полза на промишленоста и потреблението, а с цел да унищожат по-слабите работни звена от хора!
А когато се включат и политически организации в корупционни сделки с банки, тогава периметъра на вредата е огромен.
Няма стабилност за Европа, защото банките се домогват до най-високите етажи на сигурноста, а и са ненадеждна инвестиция при евентуален банкрут!
Излиза така, че банките са силовите играчи на световната сцена. Те контролират всичко, създават престъпност, недоволство и страх. Минусите са повече от плюсовете...
Как да се справим с тях?
Ами както има граница за всяко нещо, което касае животът ни, така трябва да има лимит на власта на банките. Да не ни изяждат ресурсите, като ни ощетяват и водят към дълбоките блата на мизерията!
Икономиката ни е в разпад, а банките не са в Съюз с хората!
Противно на очакванията ни вредят, а във времето има още много доказателства за това!
Стоп на лихварството! Tова е мнението ми, като равноправен гражданин на Европа.
Автор: Албена Латинова
31.03.2014г.
За автора: Албена Латинова - Бени (Аsteri) , родена на 10.03.1982г. Понастоящем живее на остров Серифос, Гърция. От февруари 2013г. е член на "Съюза на Писателите от Интернет" с Председател-Валери Рибаров. Пише стихове философия, прагматизъм, любовна лирика, разкази и др. Участвала е в два конкурса с получени отличия: - Награда за млад автор от конкурса ''Европа на труда - днес и утре през погледа на българина'', организиран от ''Червеният ездач'' с есето ''За една по-добра Европа без банков режим" (май 2014г.); - Първа награда на читателите от конкурса ''Есенно вдъхновение'', организиран от сп. ''Животът в Света на Поезията'' - Албена Латинова, със стиха ''Есен'' (октомври 2013г).
