Червеният ездач

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октомврийската революция Филмът „Четиридесет и първият“ е разтърсваща драма за гражданската война, обхванала загиващата царска Русия и зараждащите се след Октомврийската революция работническо-селски, съветски републики. На фона на изострен класов сблъсък, сред пясъците на Средна Азия започва любов между червеноармейката Марютка, която на бойната си сметка вече има 40 убити белогвардейци и плененият в последния бой поручик Говоруха-Отрок с когото остават сами на необитаем остров. Филмът „Четиридесет и първият“ (1926) Производство: Межрабпом-Русь, 1926 година. Режисьор: Яков Протазанов Сценарий: по повестта на Борис Лавренев, Борис Леонидов Оператор: Пьотър Ермолов Актьори: Ада Войцик, Иван Коваль-Самборский, Иван Штраух През 1956 година е заснета цветна версия с говор, на която режисьор е Григорий Чухрай, а ролите са изпълнени от Изолда Извицкая и Олег Стриженов. Тази версия на филма е с многобройни международни награди.

Съвременни творци в социалния жанр Индианска нишка по терлички Четиризвездният хотел беше построен преди десет години върху минерален извор някъде в началото на градчето, близо до стадиона. Така управата не плащаше за топла вода, а използваше природната, като я пускаше по тръбите и пълнеше с нея баните и двата басейна в двора. Гостите се потапяха до шия там, гълтаха серните пари, ходеха на масажи с ароматни билки или безплатно от стаите си гледаха играта на местните футболисти. Но това не беше толкова важно! Те бяха дошли да си почиват и един ден подскочиха, силно притеснени от големия шум, който приличаше повече на земетресение, отколкото на нещо друго. Наизскачаха бързо от леглата си и се скупчиха пред рецепцията за обяснение и спасение. Когато разбраха причината, тревогите им прераснаха във възмущение, но виновникът не искаше и да чуе, а повтаряше само едно и също на управителя: - Земята си е моя… Собственик съм и ще си правя каквото искам… От общината вдигнаха ра

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция. "Петроград няма да дадем" Дмитрий Моор, 1919 г. Петроград Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни – и сякаш чувам аз през твоя прах и дим победната тръба на робите свободни. И ти стоиш сега над хиляди съдби – символ на крепката десница неуморна и не един напад по тебе се разби, и не една вълна, престъпна и позорна. Аз виждам твоя стан, в желязо окован, и твоя легион – възмогнати и горди. Припада тъмна нощ и върху твоя стан налитат варвари на многобройни орди. Припада тъмна нощ и меден рог звучи: нападат варвари гранитните ти брони, но... в бойния напев с усмихнати очи летят железните червени ескадрони. Нападат варвари... и ето – страшен гръм! – звучи победен марш по твоите площади; желязна крепост е тук всеки камен дом и всяка улица - море от барикади. И твоите деца, о беден Петроград, умират и мълвят молитва словословна

Избори Кметът на село Бърдово, бай Ставри, сладко похъркваше, облегнал глава на неудобния си канцеларски стол. Слънцето, все още несмело, надничаше през спуснатото перде. Беше почти пролет. Тишината грубо бе разкъсана от спирачки, които някак припряно изскърцаха току под прозореца на кметството. Бай Ставри стреснато скочи и сънено потърка очи. После плахо надникна навън. Две яки момчета в черно вече забързано крачеха към входа. Кметът зае поза „много зает”, извади някакви книжа и взе химикалката в ръка, като предаде на лицето си строг, неподкупен израз. Сърчицето му обаче издайнически, учестено заби под домашно плетения му пуловер.След бързо и нетърпящо отказ почукване на вратата, яките момци нахлуха в кабинета. Бай Ставри стана и с мазна усмивка ги прие. – Добре дошли, с какво да Ви бъда полезен? – угоднически запита той, леко приведен. – Знаеш кмете, избори идат, да стегнем редиците, да мобилизираш хората си, там каквото трябва обещавай, уверявай, но да няма после тън-м

Смешен плач Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани — за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, — плачете! — лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърд

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октомврийската революция Духът на революцията се носеше над руската земя. Някакъв огромен тайнствен процес се извършваше в милиони сърца. Личността, едва успяла да осъзнае себе си, се разтваряше в масата, масата се разтваряше в порив. Лев Троцки  В основата на филма е разказа за бунта на броненосеца „Княз Потьомкин“ през 1905 година. Жителите на Одеса подкрепят въстанието на моряците. В отговор царската армия безмилостно разстрелва хората. Филмът е част от неосъществена кино епопея посветена на руската революция от 1905 година. Филма на сайта на Мосфильм Филма с български субтитри от documentalni.com Година на първа прожекция: декември 1925 г. и януари 1926 г. Производство: Първа фабрика на ГосКино Режисьор: Сергей Айзенщаин Помощник режисьор: Григорий Александров Сценарий: Нина Агаджанова, Сергей Айзенщайн, Григорий Александров Оператор: Едуард Тисе Композитор: Дмитрий Шостакович В ролите: Александър Антонов, Вл

„Философите само по различен начин са обяснявали света, задачата обаче е той да бъде изменен.“ - Карл Маркс И вече не си спомняме за Маркс И вече не си спомняме за Маркс. Забравихме го като вехта дреха. Потъна епохалният му глас. При нас остана само неуспехът. Човешко е! - би казал просто той. Природата така ни е създала, че паметта познава и покой, без паузи живее капиталът. Той не признава нито срам, ни грях. Над свети идеали се надсмива. Историята има страшен смях, но тя блуждае без Локомотива. Той не е притча, ни окаян фарс, а точно проверена аксиома… На запад още изучават Маркс. Покрайнините вече не го помнят. Павел Матев Снимки, биография и произведения на Маркс: http://www.marxists.org/archive/marx/ Събрани съчинения: http://www.kpu.ua/marx_engels_pss/

Невероятната истинска история на българката Костадинка Кунева, която се изправя срещу сериозни нарушения на правата на работничките в Гърция и едва не загубва живота си заради това, е разказана в  новия документален филм „Нейната изповед“. Датата на премиерата в кино „Люмиер“ не е избрана случайно – Денят на жената, 8 март е подходящ повод да се покаже завладяващия документален филм, който е своеобразен поклон пред женската воля, сила на характера и свободолюбив дух. „Нейната изповед” е дело на режисьора Иван Ничев, сценарият е на Татяна Гранитова и Юрий Дачев, а музиката на Стефан Димитров и Пламен Велинов. Националният дворец на културата и CINEMASCOPE са копродуценти на филма. „Нейната изповед” проследява историята на нашумялата от медиите българка, работничка в Гърция, която с всеотдайната си защита на чистачите става лидер на синдикатите в Атина. Дори след атентата срещу нея (в лицето ѝ е хвърлена киселина, която засяга и вътрешните й органи), при който тя едва оцеля