„Димитров“ – Бертолт Брехт


Съдия над съда. Георги Димитров героят от Лайпциг.

Димитров


1

Когато Георги Димитров се защищаваше пред съда,
когато бе обвинен в не едно
и не бе уличен в ни едно престъпление,
той направи признание, че при четенето на книги
имал навика да подчертава отделни места, и допълни:
„Аз уча винаги. Сега например
изучавам немското правосъдие.“

2

Другари, това изучаване
е от по-особен род,
защото
цял колектив от побъркани инженери
дори и да бяха прокарали ров от Кюстенджа до Вроцлав,
с цел да разчупят земята на две половини,
пак не биха учудили толкова много света,
както нашият Георги Димитров със своята любознателност.

3

Какъв ученик, какъв величав ученик!
Той ни учи как трябва правилно да тълкуваме,
той дава поука на 60-милионния немски народ.
Пред всеки въпрос на такъв ученик
треперят самите учители. А препоръките,
които им дава в интерес на истината,
всяват в тях ужас. И какво ще остане
от цялата тая правна материя,
след като той я изучи? А той е
така ненаситен за знания.

4

Когато техният ученик
прелиства голямата книга на параграфите,
се вдига такава вихрушка,
че шапките на съдиите падат.
Че не е подпалил Райхстага, това е вече сигурно,
но е сигурно също, че той ще направи на пепел и прах,
без да им падне в ръцете, и то пред очите им,
цялото тяхно правораздаване!

Бертолт Брехт, Германия 1933 - 1934 година.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...
Прочетете още

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ...
Прочетете още