Червеният ездач

По дирята на безследно изчезналите  Филм за драматичната съдба на българската народна интелигенция през периода на цанковите погроми 1923-1925 година. „Българска кинематография“ – 1980 година Режисьор Людмил Стайков Сценарий Константин Павлов Оператор Борис Янакиев Художник Захари Савов Музика Георги Генков В ролите: Любен Чаталов, Руси Чанев, Зузана Коцурикова, Петър Слабаков, Велко Кънев, Георги Русев, Никола Тодев, Кирил Кавадарков, Катя Чукова и др.

Благословен На дядо Илия. Поклон! Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, късмет, разум, сила и вяра, че изгубиш ли вярата всичко друго ще те напусне... като страхливо отстъпление пред врага. А за отстъпление няма време. Ще минеш през това поле и нищо не би те спряло. Е, освен някоя мина, но какво пък... Оглеждаш се. Няма сапьори. Тръгваш сам. Внимаваш за скачащи мини. Да умреш за Родината е геройство. А, не! Вяра, вяра… Търсиш вярата, че разсъдъка ти ще побегне първи, ако нея я няма. Макарата на гърба тежи... Нищо. Важна е задачата. „Свързочниците… Дайте връзка с...“ – каза командира. „Слушам!“ – отвърнахме и тръгнахме. Не всички ще се върнем. Накъде точно е посоката никой не знае. Няма пътища, няма села, няма нищо... само окопи, задушлив...

Е П И Г Р А М И *** Животът е един на „жълтите павета”, а друг е там, където хлябът се пече… Във София ще дойдат от полето… Обратното е невъзможно ще речем… *** Събития значими, а медии мълчат... Защо ли те немеят? ... Събират се мухи в рояци всеки път, щом нещо... се жълтее... ***  „По мед и масло всичко е у нас!“ – това властта внушава час по час. ...На ровещия в кофите със смет кой казал би, че всичко му е в ред? СЪВРЕМЕННА Навсякъде в моята родина една и съща картинка: на всеки пост – приятел-роднина, а пък е всъщност... „калинка“. ОТЧЕТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Четем отчетите и казваме: „Прекрасно!“ (Дори на смъртноболния не му се мре!) ...Как жалко е, че нямаме си свой Некрасов да създаде „КОЙ всъщност в нас живей добре?“ НАБЛЮДЕНИЕ Политиците – „слугите на народа ни“, уж ни служат – честно, без предели, а накрая все за тях изгодата е. И остават с ръкавици бели... НЕ Е ЕДИН, УВИ! Който писка и се таралежи, и дори налита да се бие, тъ...

Уличен музикант, Йозев Чапек, 1919 година. БЕЗРАБОТЕН Ще изляза в зори и ключа аз ще скрия под прага да не би някой моята бедност да зърне Ще се скитам цял ден ще се скитам из Прага Както тръгвам така вечерта ще се върна Ще се спра край Вълтава дето хората мятат хляб и кифли на чайките сити Ще ме спре ли гладът да не скоча в реката за да грабна и аз своя дял от трохите както тези кресливи смешни птици които нито зъзнат от студ нито просят в студения град Вечерта вечерта ще се тръшна в леглото пробито и ще спя ах ще спя заспя ли случайно от глад Витезслав Незвал, 1932 Берлинска улица, Георг Грос, 1922 година.  ДУХЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕТО Противен ми е този свят където човекът властва над човека Но още по-противни са ми хората Които гледат на това спокойно А най-противно ми е собственото ми безсилие Пред техните убийци Които впрочем Не са чак толкоз много За да не бъдат удушени с голи пръсти Умий си след това ръцете като лекар Среши се И седни да п...