Три стихотворениея – Витезслав Незвал
 |
| Уличен музикант, Йозев Чапек, 1919 година. |
БЕЗРАБОТЕН
Ще изляза в зори и ключа аз ще скрия под прага
да не би някой моята бедност да зърне
Ще се скитам цял ден ще се скитам из Прага
Както тръгвам така вечерта ще се върна
Ще се спра край Вълтава дето хората мятат
хляб и кифли на чайките сити
Ще ме спре ли гладът да не скоча в реката
за да грабна и аз своя дял от трохите
както тези кресливи смешни птици които
нито зъзнат от студ нито просят в студения град
Вечерта вечерта ще се тръшна в леглото пробито
и ще спя ах ще спя заспя ли случайно от глад
Витезслав Незвал, 1932
 |
| Берлинска улица, Георг Грос, 1922 година. |
ДУХЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕТО
Противен ми е този свят където
човекът властва над човека
Но още по-противни са ми хората
Които гледат на това спокойно
А най-противно ми е собственото ми безсилие
Пред техните убийци
Които впрочем
Не са чак толкоз много
За да не бъдат удушени с голи пръсти
Умий си след това ръцете като лекар
Среши се
И седни да пишеш стихове
Противен ми е този свят където
човекът властва над човека
Но още по-противни са ми хората
Които гледат на това спокойно
А най-противен между тях ми е глупакът който
Се смее над това отчаяно стихотворение
Стихотворение с което
Би трябвало да свършват всичките ми книги
Витезслав Незвал, 1936
СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ДРУГ
Светът ще стане друг
Човекът ще остане тъжен
Додето не намери в себе си добър приятел
Додето не намери в себе си добра приятелка
Додето не намери в себе си поет или дете
Витезслав Незвал, 1936
 |
| Витезслав Незвал, Прага, 1929 година. |
Витезслав Незвал(16.05. 1900, село Бискоупки, Южна Моравия - 6.04. 1958, Прага) е чешки писател, художник, преводач, композитор, журналист. Син на селски учител, ученик на композитора Леош Яначек. Завършва гимназия в Бърно. На 7 г. е изпратен в училище в град Тршебич, за да учи пиано. Учи право и философия в университетите на Бърно и Прага (1919-1922), без да завърши. През 1921 става член на литературно-художествената група „Девятсил”, основател на движението поетизъм, един от лидерите на чешкия литературен авангард. Член на комунистическата партия на Чехословакия от 1924 г. В Париж се запознава с Бретон и Елюар, обединява в Прага групата на чешките сюрреалисти (1934), през 1938 г. я разпуска. Наред с това през 20-те и 30 -те г. в творчеството му се наблюдава стремеж към реалистично изкуство и преодоляване на „чистата поезия” и сюрреализма. В поемите „Чудесният вълшебник” (1922), сборниците „Пантомима” (1924), „Малка розова градина” (1926) революционните мотиви се съчетават с интереса към екзотични теми и ежедневието. Вдъхновението от творческия труд е възпято в поемите „Едисон” (1928) и „Сигналът на времето” (1931). За сборниците му „Обратен билет”, „Сбогом и кърпичка” (и двата - 1933) и др. произведения от 30-х г. са характерни възпяването на родния край, протеста срещу буржоазния строй и фашистката опасност, както и надеждата за революция. По време на нацистката окупация на Чехословакия попада в затвора. Публикува сборника с патриотична лирика „На пет минути от града” (1939), сатиричната поема „Прусаци” (1939, изд. 1945), поемата „Историческо платно” (1939, ново изд. 1945). След 1945 г. активно участва в обществения (член на Изпълкома на Националния фронт) и културен живот на Чехословакия. Издава сборниците „Големите часовници” (1949), „Крила” (1952), „Метличини и градове” (1955), поемите „Песен за мира” (1950), „За родния край” (1951), „И днес залязва слънцето над Атлантида” (1956), спомени „Из моя живот” (1957-1958; незавършени), както и поемите „Гробът на незнайния войн”, „Маршът на Червения Интернационал” и „Бъдещата война”. Автор на около 100 книги. Превежда Рембо, Пушкин, Елюар, Хайне, Маларме, Бодлер, По. Народен писател на Чехословакия. Народен художник на Чехословакия (1953). Лауреат на Международна награда за мир. У нас са издадени „Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт” (1981), „Едисон и други стихотворения” (Аб Издателско ателие, 2005) в превод на Григор Ленков и др.
По материали от „Литературен свят“
