Живодар Душков – Съвременни творци в социалния жанр
Е П И Г Р А М И
***
Животът е един на „жълтите павета”,
а друг е там, където хлябът се пече…
Във София ще дойдат от полето…
Обратното е невъзможно ще речем…
***
Събития значими, а медии мълчат...
Защо ли те немеят?
... Събират се мухи в рояци всеки път,
щом нещо... се жълтее...
***
„По мед и масло всичко е у нас!“ –
това властта внушава час по час.
...На ровещия в кофите със смет
кой казал би, че всичко му е в ред?
СЪВРЕМЕННА
Навсякъде в моята родина
една и съща картинка:
на всеки пост – приятел-роднина,
а пък е всъщност... „калинка“.
ОТЧЕТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Четем отчетите и казваме: „Прекрасно!“
(Дори на смъртноболния не му се мре!)
...Как жалко е, че нямаме си свой Некрасов
да създаде „КОЙ всъщност в нас живей добре?“
НАБЛЮДЕНИЕ
Политиците – „слугите на народа ни“,
уж ни служат – честно, без предели,
а накрая все за тях изгодата е.
И остават с ръкавици бели...
НЕ Е ЕДИН, УВИ!
Който писка
и се таралежи,
и дори налита да се бие,
тъй той иска
да не забележим:
част от миналото свое крие.
***
Какво ли бъдеще те чака,
Българийо, страна на принцове и просяци,
щом хора предпочитат да са факли
или да бъдат птици... в скока от прозореца?...
ГЛАСЪТ НА МИНАЛОТО
Сърцето ми се свива пред руините,
напомнящи за двадесети век.
Говорят те за дни отминали –
човекът, във които бе Човек.
Къде е днес Вапцаровата вяра,
че с бъдеще ще сме прекрасно?
Години вече – друга е България
и всеки ден изпълен е с опасност...
Вред кражби и лъжи, корупция, рушвети,
през теб ще минат, ако с нещо пречиш...
„Велик народ“, „култура и просвета“
са думи от предизборните речи...
Днес празните очи на сградите,
порутените цехове и ферми
припомнят устрема на младите,
съграждали в по-друго време.
Заради договори, клаузи
разграждахме във селото, в града...
Разбира се, получихме аплаузи,
загдето мачкахме плода си на труда...
...Това разказват руините с болка
и непрекъснато ни питат:
„По-сити станахте ли днес и с колко?
И станахте ли по-честити?“...
Живодар Иванов Душков е роден на 16.03.1947 г. в с. Надарево, Търговищко. Завършил е висше образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” - специалностите „История” и „Българска филология”. Автор на четири стихосбирки - „Стриптийзьор” (2000), „Билет за раждане” (2007), „Дарявам ти любов” (2010) и „33 тристишия” (2014), романа „Пъзел” (2001), белетристичните сборници „111 малки разкази за големи хора” (2000), „Десет есетА” (2000), „35 истории от вчера” (2007), „Свидетелства на времето (2007) и др. Автор е и на 20 научни книги, учебници и учебни пособия от областта на историята, на 150 научни изследвания, на повече от 1200 публицистични и научнопопулярни статии. Редактирал е десетки научни и художествени книги и вестници. Заслужил доцент на Русенския университет. Носител е на Годишната награда на Международна фондация „Георги Димитров” (2003), Годишната награда в областта на хуманитаристиката на Съюза на учените-Русе (2006), Награда „Русе” в областта на публицистиката (2007), Златна значка на Русенския университет (2007), Златно перо на Съюза на българските журналисти (2008), Голямата награда на конкурса „Хубава си, моя горо, през XXI век” (2014) и на други отличия от литературни или журналистически конкурси. Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените.
