Революцията означава грамотност.
През 1919 година съветското правителство провежда кампания за ликвидиране на неграмотността, влязла в историята като „ЛИКБЕЗ“. Цел на тази политика е била да обучи на четене и писане населението от всички възрасти, като особено внимание се отделя на подготовката на учители. Откриват се училища за пълнолетни, в предприятията се създават „ликвидационни пунктове“, където младите работници се обучавали в седеммесечни курсове. Трудовите училища за деца започват да работят по експериментални програми.
През 1927 година в СССР се въвежда единна учебна програма. Особено внимание се отделя на изучаването на руски език и езика на националната република. Задължителен предмет за дълги години става краснописа. От 1930 година всички деца са задължени да посещават четиригодишни училища, а по-късно и седемгодишни. Като резултат, съгласно преброяването от 1939 година в СССР са грамотни 87% от населението.
Пушкин
Русия — мрак.
Русия — гнет.
Неразорана целина.
Вертеп.
Свирепа тишина.
На север — тундри, ветрове,
на юг — безкрайни диви степи.
А времето не бърза, крета
като бездомно
старо
псе.
Тогава простия народ
не знаеше за твойте песни.
Ти беше чужд и неизвестен.
Но ето днес —
трудът задружен,
задружният човешки ход
и тази обща светлина
роди един щастлив живот.
Сега е друго. Ето на:
един работник,
млад стругар,
през обедната си почивка
чете във книгата усмихнат
и чувства те като другар.
Разбира те, защото може
да гледа чудните звезди
как гаснат във небето ясно,
как сутрин слънцето блести
над оросената с искри
просторна степ.
Той има хлеб,
и гордостта,
че там — във фабричния грохот —
мазолестата му ръка
твори една епоха.
И нетревожен той разбира
отде извира
песента.
Разбира на Мазепа мрачен
гневът,
на Ленски пролетта
преминала, преди цветята
на песните да разцъфтят.
Разбира твойта смърт жестока
и тази гнила суета,
забила някъде дълбоко
отровните си пипала,
изсмукала със страшна злоба
живота на един поет,
но неуспяла в своя пробив —
живота тръгнал пак напред,
живота сринал тези тесни
стени. И простия народ
се влюбил в чудните ти песни
и в своя нов живот. —
Едно момиче от колхоза
обича млад матрос.
И тъй — неволно, без да ще,
напява твои стихове.
И после спира. —
Златна шир
наоколо. И класове.
Усмихва се и разцъфтява
на устните й ален мак:
„Ах, с колко радост се живее,
мой млад, любим моряк!“
Това е там.
Но ето днес,
защо? — не знам
но аз се уча
да пиша всеки свой протест
тъй искрено
и толкоз звучно.
Никола Вапцаров, 1937 година.
