Почетен знак на „Червеният ездач“ – 2019 година

ПОЧЕТЕН ЗНАК НА „ЧЕРВЕНИЯТ ЕЗДАЧ“ – 2019 ГОДИНА

За дебют в творческата инициатива „Съвременни творци в социалния жанр“ и във връзка със седмата годишнина на "Червеният ездач" се връчва на:

Кольо Колев и Габриела Панова

Честито!

--------------
С почетен знак на „Червеният ездач“ до сега са удостоени:

2018 година:

Колектив създал документалния филм „ДОНБАСКА ПРОЛЕТ“ – автор: Екатерина Митринова; оператор: Цветомир Гетов; сценарий: Александър Николов; монтаж: Стефан Петров; превод: Георги Станчев, субтитри: Даниела Пенкова – за творческа доблест.

2017 година:

Електронно издание „Литературен свят“ – за принос към българската култура.
Стоян Вълев (посмъртно) – за цялостно творчество.
Ангел Чортов – за цялостно творчество

2016 година:

Ружа Велчева за цялостно творчество в социалния жанр;
Живодар Душков за статии, поетично творчество и преводи;
Борис Борисов за поетично творчество и преводи;
Генка Богданова за стихове посветени на Пеньо Пенев и преводи;
Мирослав Моновски за графичен знак на инициативата "Памет за Пеньо Пенев".



Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още

София посреща Червената армия

Изображение
София посреща Червената армия – септември 1944 година. ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ! ЗДРАВЕЙ СВОБОДА! Митинг пред съветското посолство. Българската армия е на страната на народа. Генерал Владимир Стойчев се обръща към войниците. Първите партизани в града са носени на ръце. С признателност към фотографа Тодор Славчев и неговите наследници. Още много снимки във фотоархива му:  https://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33
Прочетете още