Селска хроника – Никола Вапцаров
 |
| „Солидарност“, художник Кете Колвиц |
Селска хроника
По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа.
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.
„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“
Във кафенето
някой се изсекна
и дълго трна
със здравите опинци,
игледа се и каза уж полека:
– Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен – глас божи.“
– Комай си прав –
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, –
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
Защо е създадено стихотворението?
През есента на 1940 г. в София е изпратен главният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболев. Той предлага сключване на договор за приятелство и взаимна помощ, с който се признават териториалните претенции на страната и е обещано съдействието на СССР за тяхното постигане. В подкрепа на съветското предложение Българската работническа партия организира т.н. Соболева акция. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища и казарми. Изпратени са множество резолюции, писма и телеграми до Министерския съвет и Народното събрание. По този повод Никола Вапцаров пише едно от най-известните си стихотворения „Селска хроника“. Постигнатият резултат е внушителен – събрани са милион и половина подписа в подкрепа на съветското предложение, като са изпратени и над 340 000 писма и телеграми до Народното събрание на България в подкрепа на съюза със СССР. Независимо от народната воля министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.
