Бележки на В. Коларов за свободата на печата, характера на народната демокрация и разликите между съветската и отечественофронтовската демокрация

Когато се поставя въпросът за свободата на печата, не може да се игнорира въпросът за корупцията на печата, за неговата зависимост от крупния капитал и плутократичните групи.

Свободата на образуваните политически партии в една народна демокрация ще бъде ограничена в името на жизнените интереси на народа. Фашистки партии не ще се допускат. Не ще се допускат партии (и печат), които конспирират срещу основните права и свободи на народа, които готвят военни преврати срещу народната власт, които подкопават националната независимост.

Партиите трябва да бъдат инструмент на демокрацията и народните свободи.

Съветската демокрация – основни черти и признаци.

1) Няма експлоататорски класи (капиталистическа и земевладелска).

2) Средствата за производство са държавна или колективна (колхозна) собственост.

В частна собственост се намират още такива средства за производство, които служат главно за задоволяване на лични и семейни нужди (частни стопанства на колхозниците, индивидуални занаятчии, селски стопани, които не влизат в колхозите).

Една политическа партия, която представлява съюза между работниците и селяните (и интелигенцията, която не е класа).

3) Съветската власт, основана върху всеобщо и равно избирателно право, (от което са изключени експлоататорските останки).

4) Равенство на жената с мъжа.

Демокрацията на Отечествения фронт не е нито буржоазно-либерална демокрация, нито съветска демокрация.

Тя се приближава до буржоазната демокрация, понеже признава съществуването на известни частно-капиталистически групи и интереси и допуща тяхното влияние върху управлението, и тяхното участие във властта. Но тя се различава от буржоазната демокрация по туй, че лишава едрия монополистически капитал от всякакво влияние върху управлението и подкопава основите на тоя капитал. Тя създава гаранции, щото буржоазната демокрация да не бъде прикритие на капиталистическата диктатура.

Демокрацията на ОФ се приближава до съветската демокрация с това, че тя признава труда за основен стопански и обществен фактор и се изгражда върху преобладаващата роля на трудещите се в управлението на държавата.

Но тя се отличава от съветската демокрация по това, че признава капиталистическата собственост, макар в известни рамки е допуща нейното представителство в управлението.

Демокрацията на ОФ не е диктатура на една класа, а политическо сътрудничество между разни обществени класи и преди всичко най-тясно сътрудничество (съюз) между работниците и селяните, при което работническата класа играе ръководна роля.

Демокрацията на Оф не се стреми към политическа революция или насилствен преврат. Тя не възбужда "революционна ярост“, както клеветнически говорят нейните противници. Тя стои на почвата революционните завоевания на народа (9 септември) и си поставя за цел да ги запази чрез държавната власт. Тия завоевания осигуряват едно мирно развитие на обществото към все по-голям стопански разцвет и благоденствие на народа, По мирен начин, без сътресения ще бъдат проведени всички прогресивни и народополезни реформи, условията за които са узрели. Народът, по волята на своето огромно мнозинство, ще твори своето бъдеще по демократически начин, чрез нормалното функциониране на машината на ОФ демокрация. Място и повод за революционно, народополезно действие не ще има, понеже всяко народополезно мероприятие ще може да бъде проведено по мирен, еволюционен път. Но затуй демокрацията на ОФ не ще допусне конспирацията на съборените от власт реакционни групи и фактори, насочена да възвърне додеветосептемврийския режим. Фашизмът не ще има право на съществувание. Неговите явни или маскирани поборници не ще се ползват с политически свободи, които демокрацията на ОФ осигурява на народа.

Въоръжената сила на държавата ще бъде инструмент за запазване на народната демократическа власт.

Отечественофронтовската демокрация осигурява на народа възможността да упражнява своите права и свободи на дело, истинска народна демокрация. Правото да избира, като премахва обаче, капиталистическата и фашистка корупция, като въвежда правото на отзив. Правото на събрания и демонстрации, като поставя в разположение на народа зали, театри, клубове, улици и площади, но отрича това право на фашистките, реставраторските и конспираторските реакционни групи и личности. Правото да се организират в партии, но ограничава това право на ония, които конспирират срещу народната власт. Свободата на печата на народа, като поставя в негово разположение печатници, хартия и пр. но ограничава свободата на печатното слово на крупния монополистически капитал и неговите агенти, на ония, които я използват за безскрупулна клеветническа борба срещу народната власт.

Търновската конституция е едно голямо завоевание на българската народна демокрация, което се представляваше в оная епоха от разоряващите се селяни, еснафи и полупролетарии, от интелигенцията, която беше тясно свързана с тия социални слоеве. Тия слоеве образуваха огромното мнозинство от българския народ, дошъл в движението през епохата на борбите за национално освобождения. Освободителната война им даде тласък и чрез тях руско-турската война придоби характер на едно социално освобождение от игото на султаните и пашите, бейовете и чорбаджиите. Огромната част от едрата помещическа собственост мина в ръцете на селяните.

Васил Коларов, 31 май 1947 г.

Ръкописни бележки с черен молив.