Заради хляба – Андрей Германов
 |
| Скултур Васка Емануилова. |
ЗАРАДИ ХЛЯБА
Хлябът? Той е страшно нещо!
Блеснал в нашите гледци,
той от нас извайва вещо
несравними хитреци.
И предаваме, и мразим,
или лазим по корем
своя къшей да опазим,
всеки ден да го ядем.
И така докрай, додето
всъщност се обезличим
и за късчето проклето
същността си подменим.
И додето дойде време
за последния ни час.
Хлябът, който ний ядеме,
хлябът ни изяжда нас.
Андрей Германов
КАК ДАНИЛА УМРЯ
Сто и пет лета Данила
преживя добре.
Сто и шестото удари -
време да се мре.
Има хлебец и сланина,
сит е и обут.
Още барем сто години
би живял без труд.
Но сърцето му се свива -
само гледай ти!
Всички казват: да почива!
Стига работи!
А без работа да скиташ,
то е цяла смърт.
Барем да му кажат ясно:
дойде ти часът!
И полекичка Данила
сбра дъски, тесла,
взе си гвоздеи, бичкия,
зъбеста пила.
И кове, и му е мило!
Дъските кънтят!
Здраво работи Данила
както всеки път!
И скова ковчег чудесен,
като лодка як.
И отправи се Данила
към далечен бряг.
И лежи си във ковчега
той по гръб прострян.
Риза, дреха и над него
смъртен бял саван.
Идват хора, иска всеки
да го почете.
- Е, отиде си Данила!
Виж ти - казват те.
Ама пък се труди здраво,
работи цял век!
И доволен слуша всичко
старият човек.
- Ама дърт пък бе старика! -
казва някой млад.
“Лъжеш! Виж го ти, мръсника!” -
мисли той със яд.
- Да, но пък затуй остави
чудо синове.
“Виж, в това сега сте прави” -
ха да изреве.
Поседят така прилично
и рекат накрай:
- Ха, наздраве! Сам той лично
пийваше си май…
Слуша дядо тия думи
тихи и добри.
Няма упреци, ни глуми.
И благодари.
Казват му: - Данила, сбогом,
не сърди се брат,
работа ни чака вънка -
брадвите мълчат.
Имаме бригада славна -
майстори орли!
Сам ги учи ти отдавна
да редят ъгли.
Щом със брадвите задялат
или пък коват,
басово и гръмовито
дъските кънтят!
Ех, Данила, ех, Данила!
Де да беше млад!
Та със тях ти мъжка сила
да премериш, брат!
Биваше го да издяла
и да закове…
- Стига! - изкрещя Данила. -
Кучи синове.
Да ви слушам, нямам сила,
тъй съм отвратен!
Да вървим! - крещи Данила. -
Брадвата! След мен!
Александър Твардовски, 1937г.
превод: Андрей Германов
КАК ДАНИЛА УМРЯ
Сто и пет лета Данила
преживя добре.
Сто и шестото удари -
време да се мре.
Има хлебец и сланина,
сит е и обут.
Още барем сто години
би живял без труд.
Но сърцето му се свива -
само гледай ти!
Всички казват: да почива!
Стига работи!
А без работа да скиташ,
то е цяла смърт.
Барем да му кажат ясно:
дойде ти часът!
И полекичка Данила
сбра дъски, тесла,
взе си гвоздеи, бичкия,
зъбеста пила.
И кове, и му е мило!
Дъските кънтят!
Здраво работи Данила
както всеки път!
И скова ковчег чудесен,
като лодка як.
И отправи се Данила
към далечен бряг.
И лежи си във ковчега
той по гръб прострян.
Риза, дреха и над него
смъртен бял саван.
Идват хора, иска всеки
да го почете.
- Е, отиде си Данила!
Виж ти - казват те.
Ама пък се труди здраво,
работи цял век!
И доволен слуша всичко
старият човек.
- Ама дърт пък бе старика! -
казва някой млад.
“Лъжеш! Виж го ти, мръсника!” -
мисли той със яд.
- Да, но пък затуй остави
чудо синове.
“Виж, в това сега сте прави” -
ха да изреве.
Поседят така прилично
и рекат накрай:
- Ха, наздраве! Сам той лично
пийваше си май…
Слуша дядо тия думи
тихи и добри.
Няма упреци, ни глуми.
И благодари.
Казват му: - Данила, сбогом,
не сърди се брат,
работа ни чака вънка -
брадвите мълчат.
Имаме бригада славна -
майстори орли!
Сам ги учи ти отдавна
да редят ъгли.
Щом със брадвите задялат
или пък коват,
басово и гръмовито
дъските кънтят!
Ех, Данила, ех, Данила!
Де да беше млад!
Та със тях ти мъжка сила
да премериш, брат!
Биваше го да издяла
и да закове…
- Стига! - изкрещя Данила. -
Кучи синове.
Да ви слушам, нямам сила,
тъй съм отвратен!
Да вървим! - крещи Данила. -
Брадвата! След мен!
Александър Твардовски, 1937г.
превод: Андрей Германов
