Мигел Ернандес – озарен от свободата
 |
| Мигел Ернандес чете стихове на площада. |
Да живея съм роден и
докато ми пей душата,
тук роден съм да погина
щом и моят час удари,
в изворите на народа,
винаги и днес отново.
Много глътки е живота,
а смъртта - една едничка!
 |
| "Ранена птица", Хосе Кабалеро, 1964 г. |
ПРЕДИ ОМРАЗАТА
Не, тъмница няма за човека.
Никога не ще ме вържат, не.
Тоя свят от кървави вериги
ми е чужд и непривично малък.
Кой усмивка може да заключи?
Кой може да зазида глас?
Ти, далеч от мен, си тъй самотна,
както съм без теб самотен аз.
Ти, далеч от мен, сега усещаш
в твоите прегръдки моя карцер:
в твоите прегръдки, дето бие
и на двамата ни свободата.
Бди свободна, чувствай ме свободен.
Само от любов.
 |
| „Арлекин“, Пабло Пикасо |
УХАНИЯ
За да усети как ухае карамфилът,
момчето пада на колене.
Карминов пламък. А ароматът
преде свойте сенки червени.
За да го упои цветът на портокала,
момчето стъпва на кокили.
Пяна от клони. А ароматът
по-бял е от снежна коприна.
За да почувства корените как миришат,
момчето ничком се простира.
Нокти в земята. А ароматът
по-син е от басмата синя.
Мигел Ернандес (Miguel Hernandez), испански поет, е роден на 30.10.1910 г. в Ориуела, провинция Аликанте. Произлиза от бедно семейство на пастир и получава само начално образование. Дебютира в местен седмичник през 1929 г. През първите месеци на гражданската война се сражава в батальона „Кампесино”. После е политически комисар на Първа ударна бригада на Южния фронт. Участва във Втория международен конгрес на писателите срещу фашизма в Мадрид и Валенсия (1937). През същата година посещава СССР. След разгрома на републиканците е арестуван (1939) и осъден на смърт (1940). Но след намесата на някои видни испански писатели, на Френската Къща на културата и най-вече на чилийския дипломатически представител - поетът Пабло Неруда, франкистите го помилват и освобождават. Но това освобождение е временно. Ернандес е арестуван отново: обвиняват го, че се бори за републиката и е посветил едно свое стихотворение на Долорес Ибарури. Този път го осъждат на доживотен затвор. Хвърлят го в тъмница в Аликанте, където на 28 март 1942 г. умира от туберкулоза. Позорното му умъртвяване е старателно прикривано дълги месеци.
Като поет Ернандес се развива в духа на класическата испанска поезия. Първата му книга „Познавач на луни” излиза през 1933 г. След нея издава „Auto sacramental” (1934), „Вечният лъч” (1936), „Вятър на народа” (1937), „Човекът на стража” (1939, тиражът е унищожен от франкистите, запазили са се само два екземпляра), „Песни и романси на разлъките” (1939-1941, публикувана в Буенос Айрес - 1958 г.), драмата „Най-ловкият момък” и др.
Като поет Ернандес се развива в духа на класическата испанска поезия. Първата му книга „Познавач на луни” излиза през 1933 г. След нея издава „Auto sacramental” (1934), „Вечният лъч” (1936), „Вятър на народа” (1937), „Човекът на стража” (1939, тиражът е унищожен от франкистите, запазили са се само два екземпляра), „Песни и романси на разлъките” (1939-1941, публикувана в Буенос Айрес - 1958 г.), драмата „Най-ловкият момък” и др.
