Песни за моето щастие – Цветан Спасов
НЕПРЕЖАЛИМИЯТ ЦВЕТАН СПАСОВ УБИТ САМО НА 25 ГОДИНИ! 
ПЕСНИ ЗА МОЕТО ЩАСТИЕ
1.
Младостта ми изгря след времето,
младостта ми кипи като лава.
Мисълта ми преброжда навсякъде
и сърцето си щедро раздавам.
Аз поглъщам с разкрити зеници
новините от новото радио
и изтръпвам, и стискам пестници,
и скърбя, и безкрайно се радвам.
Аз преброждам широките ниви,
дето жънат и плачат жетварки,
аз се скитам сред бели оризища
и почивам под сенчести палми.
Аз помагам на смелия воин
да запази свободна земята си
и достойно и храбро се боря
под великото знаме на правдата.
Аз задържам ръката несигурна
на безумния млад самоубиец
и говоря открито и сигурно,
че ще бъдат щастливи години!
Аз обичам безумно земята си
и народа си беден обичам:
мойта младост и вяра, и сили
без преструвка им гордо обричам.
Младостта ми изгаря сред времето,
младостта ми кипи като лава.
Мисълта ми преброжда навсякъде
и сърцето си щедро раздавам.
2.
Тихи стъпки разгониха грижите -
ти ми носиш две ясни очи,
дето грее приветно усмихната
твойта вяра във нашите дни.
Ти ми стискаш до болка ръцете
и ми казваш сърдечно “Здравей!”.
Колко много те любя и вярвам,
колко близка те сещам до мен!
Ние свързахме нашата младост
със дълбока и топла любов
и сега не е толкова страшен
тоя труден и тъмен живот.
Че със твоите мънички сили,
с твойта вяра и твоя кураж,
ще помогнеш достойно да минем
всяка тежка и смела борба.
Идат дните, когато със тебе
и със нашия силен народ
ще изградим и бодро ще срещнем
възмечтания весел живот.
Тихи стъпки разгониха грижите -
ти ми носиш две ясни очи.
Ще напиша най-бодрите стихове
за живота прекрасен, велик!
3.
Ти можеш ли
като Артур Рембо
да легнеш в някой трап
и там с любов
да свириш песни стройни
със връзките на своите обуща?
Допущаш ли,
че бледата девойка от мансардата
и тоя груб работник
се любят, както някога
при Шекспир се любеха
Ромео
и хубавата Жулиета?
Допущаш ли и можеш ли? -
защото аз не мога!
Не мога да напиша
ония нежни стихове,
облечени във руното
на краски и на символи.
Не търся мойто щастие
във сините очи
на някаква си
тиха Жулиета,
защото го намерих
в безкрайния кураж
на стачничката Светла.
Не искам и не мога,
защото ме изпълват
със гняв и със тревога
събитията вън.
Защото в тез години
по-много ме тревожи
стихът на Маяковски
и участта открита
на моята родина.
Артур Рембо - поет -
заспа във своя трап.
Днес търси Жулиета
самичка своя хляб.
Аз ще възпея жарко,
с възторжени слова
моята другарка
в таз кипнала борба…
Цветан Спасов
ПЕСНИ ЗА МОЕТО ЩАСТИЕ
1.
Младостта ми изгря след времето,
младостта ми кипи като лава.
Мисълта ми преброжда навсякъде
и сърцето си щедро раздавам.
Аз поглъщам с разкрити зеници
новините от новото радио
и изтръпвам, и стискам пестници,
и скърбя, и безкрайно се радвам.
Аз преброждам широките ниви,
дето жънат и плачат жетварки,
аз се скитам сред бели оризища
и почивам под сенчести палми.
Аз помагам на смелия воин
да запази свободна земята си
и достойно и храбро се боря
под великото знаме на правдата.
Аз задържам ръката несигурна
на безумния млад самоубиец
и говоря открито и сигурно,
че ще бъдат щастливи години!
Аз обичам безумно земята си
и народа си беден обичам:
мойта младост и вяра, и сили
без преструвка им гордо обричам.
Младостта ми изгаря сред времето,
младостта ми кипи като лава.
Мисълта ми преброжда навсякъде
и сърцето си щедро раздавам.
2.
Тихи стъпки разгониха грижите -
ти ми носиш две ясни очи,
дето грее приветно усмихната
твойта вяра във нашите дни.
Ти ми стискаш до болка ръцете
и ми казваш сърдечно “Здравей!”.
Колко много те любя и вярвам,
колко близка те сещам до мен!
Ние свързахме нашата младост
със дълбока и топла любов
и сега не е толкова страшен
тоя труден и тъмен живот.
Че със твоите мънички сили,
с твойта вяра и твоя кураж,
ще помогнеш достойно да минем
всяка тежка и смела борба.
Идат дните, когато със тебе
и със нашия силен народ
ще изградим и бодро ще срещнем
възмечтания весел живот.
Тихи стъпки разгониха грижите -
ти ми носиш две ясни очи.
Ще напиша най-бодрите стихове
за живота прекрасен, велик!
3.
Ти можеш ли
като Артур Рембо
да легнеш в някой трап
и там с любов
да свириш песни стройни
със връзките на своите обуща?
Допущаш ли,
че бледата девойка от мансардата
и тоя груб работник
се любят, както някога
при Шекспир се любеха
Ромео
и хубавата Жулиета?
Допущаш ли и можеш ли? -
защото аз не мога!
Не мога да напиша
ония нежни стихове,
облечени във руното
на краски и на символи.
Не търся мойто щастие
във сините очи
на някаква си
тиха Жулиета,
защото го намерих
в безкрайния кураж
на стачничката Светла.
Не искам и не мога,
защото ме изпълват
със гняв и със тревога
събитията вън.
Защото в тез години
по-много ме тревожи
стихът на Маяковски
и участта открита
на моята родина.
Артур Рембо - поет -
заспа във своя трап.
Днес търси Жулиета
самичка своя хляб.
Аз ще възпея жарко,
с възторжени слова
моята другарка
в таз кипнала борба…
Цветан Спасов
