„Наковалня или чук“ – филм за Георги Димитров
Създадения с усилията на три държави – България, ГДР и Съветския съюз филм е посветен на подвига на Димитров, извършен от него през 1933 година в залата на лайпцигския съд. Още първите кадри на филма ни показват, какви мощни сили е хвърлила фашистката пропаганда, за да докаже, че подпалването на Райхстага е дело на комунистите. Камерата ни принася от залата на съда в ловния дом на Гьоринг, където главатарите на фашистката партия всекидневно преглеждат на малък екран, монтиран в облицованите с дъб стени, кадри от хрониката, заснета на процеса. Именно тук, на върха на Национал-социалистическата партия е бил замислен този нагъл спектакъл с подпалването на Райхстага и съда над комунистите. Подменени факти, нагласени доказателства, спектакъла се разиграва, като по ноти... Но ето от своето място се надига смугъл, чернокос човек, започва да говори, да задава въпроси – и възниква усещане, че не съдия Бюнгер, а подсъдимия Димитров ръководи процеса.
Разбирайки, че самия ход на процеса е драматичен, авторите са му предоставили цялата първа серия. Рядко напускаме съдебната зала и затворническата килия на Димитров, за да си спомним заедно с героя неговото минало, неговата жена. Но тези ретроспекции са мигновени и откъслечни, главната драматургическа линия на първа серия на филма е самия процес.
И ето съда завършва. Георги Димитров е произнесъл своята заключителна реч, прозвучали са от екрана неговите знаменити думи „Колелото на историята, което се върти и ще продължава да се върти до окончателната победа на комунизма“. Подсъдимия е оправдан, поради „недостатъчни доказателства“. Одържана е победа, но ще бъде ли спасен живота на Димитров и неговите другари? Втора серия на филма, носеща заглавие „Заговор“, разказва за това , как е разбит още един план на фашистите – плана за физическото унищожаване на Димитров след оправдателната присъда. Тази част на филма е също наситена с драматизъм, но вече е направена в по-различен маниер. Цялото наше внимание е приковано към колата, която шофира проверен шофьор-нацист и която, преминавайки през безлюдни полета и старинни градчета, стремително се приближава към това глухо място, където по плана на фашистите Димитров трябва да намери своята смърт. И макар да знаем, че това пътуване завършва благополучно, нашия интерес към случващото се не отслабва.
„Наковалня или чук“, „Наковальня или молот“, „Amboss oder Hammer sein“ – игрален филм произведен в киностудии Мосфильм, Боянафильм и ДЕФА през 1972 година.
Режисьор: Христо Христов;
Сценаристи: Вили Брюкнер, Волфганг Ебелинг, Иван Радоев, Любен Станев и Павел Вежинов;
В ролите:
Стефан Гецов,
Вилям Полони,
Франк Оберман,
Иван Андрее и др.;
Музика: Симеон Пиронков;
Оператор: Атанас Тасев;
Премиера: 8 септември 1972 г.;
Киностудия: Мосфильм, Боянафильм и ДЕФА.
