Що е социализъм – Георги Кирков

Художник Диего Ривера

ЩО Е СОЦИАЛИЗЪМ?

Колкото глави – толкова и умове, казва българската пословица. Същото може да се каже и за случаите, когато стане дума да се отговори на въпроса, какво нещо е социализъм. Според едни той. е нещо ужасно, което разбърква главите на хората и ги кара да събарят света; според други – това е една хубава и благородна утопия, която обаче не може да бъде прокарана в живота. Според. трети, които се. пъчат, че разбират всичко на тоя свят, социализмът не е друго нищо освен един режим, една наредба, извънредно справедлива и крайно удобна, към която трябва да се „стреми“ всякой благороден и благовъзпитан человек, като се „труди“ същевременно да увлича подиря си и всички ония, които се наричат работници и сиромаси. Накъсо, колкото глави – толкова и отговори. Любопитното е и това, че има хора, който се броят за социалисти, но при всичко това представленията им за социализма в много малко се отличават от горните.

Що е тогава социализъм ? Ако-се взрем в областта, дето той борави, и начините, според които борави, отговорът е следующият: социализмът е едно, положено на строго научни основи, учение, което отражава в себе си целокупните стремления на наемните работници, или с други думи – той е „теоретическото изражение на борбата на наемния труд с капитала“, на наемната работническа класа с оная на капиталистите, които владеят средствата за произвеждане и поради това „на законно основание“ обират плодовете на наемния труд. От тук следва, че социализма не е нито наредба, нито. някаква опасна мътил за хорските глави, а чисто и просто една научна обществена теория, която подпълно отговаря на действителността, която е вече сама действителност, защото в това време, когато многоучените професори и философи, български и чужди, напразно хабят хартията и мастилото си, за да доказват уж несъстоятелност и химеричност – в това време, казваме, милиони наемни работници открито се прогласяват за нейни привърженици. За какво се борят тия милиони? Нима за вятъра? Към какво се стремят? Нима към небето? Нито най-малко. тия милиони се борят преди всичко да станат пълни господари на своя труд, господари на плодовете от своя труд. Този труд обаче не е единичен, а обществен; той е сумата на целокупните усилия на работниците и има за крайна цел да задоволи житейските нужди на цялото общество; плодовете му обаче благодарение на обстоятелството, че средствата за произвеждане са частна собственост остават частно притежание, или по-вярно – плячка за неколцина готовановци. Привържениците на социализма, наемните работници преди всичко, се стремят да премахнат плячкосването, да направят средствата за произвеждане (сечивата и земята) обществени, а заедно с тях и плодовете на съществующия вече обществен труд. Чрез социализма към пълна политическа и икономическа свобода – ето пътя, по който върви днес работническата класа.

Художник Диего Ривера.

СЪЩНОСТТА НА СОЦИАЛИЗМА

Миналия път, като отговаряхме на въпроса, що е социализъм, ние намерихме, че той е едно обществено учение, което, като се основава върху неопровержимите данни на науката и фактите на обществената действителност, нагледно и осезателно обяснява това, което работническата класа независимо от него крие в себе си като отделна обществена класа, повикана да изпълни една историческа задача в живота и развитието на човешкото общество. С други думи, според сполучливото изражение на един от основателите на научния социализъм Фридрих Енгелс социализмът е „теоретическото изражение“ на борбата на наемната работническа класа с оная на господарите и капиталистите. Оттук логически следва, че социализмът не създава тая борба, както искат да кажат невежествените противници: на социализма, защото тя съществува независимо от него – а просто я прави съзнателна, т. е. чрез социализма наемната работническа класа дохожда по научен път да съзнае своята историческа задача и да насочи борбата си в духа на тая задача.

Тук именно се крие както същността на сегашния, научен социализъм, така и основната разлика между него и онзи, по-предишния, който се нарича ненаучен, утопичен. социализъм, научният социализъм, като се осланя върху класовата. борба на работниците, на която той служи като „теоретическо изражение“, естествено намира, че при сегашния вървеж на общественото развитие (трупане капитали, от една страна, и наемнически ръце – от друга) само наемната работническа класа е класата, която, проникната от съзнанието на своите класови интереси, ще може да преобразува обществото тъй, както е най-справедливо и най-човешки.

Утопичният социализъм, напротив, не признава класовата борба на работниците и поради това преобразованието на обществото в горната смисъл вижда само в добрата вола на отделните личности. Научният социализъм апелира само към наемната работническа класа, като класа революционна. по своето естество и положение в обществото, на която естествено, по силата на самото обществено развитие, се пада великата задача да преобразува обществото. Утопичният, напротив, апелира само към сърцата на хората, към самите богаташи. Първият обхваща милиони умове и все повече и повече става общ за работниците от целия свят; вторият, напротив, след, като вълнува известно време умовете на добрите хора, най-сетне издъхна, за да види обаче на развалините си издигнато ново здание – зданието на сегашния, научен социализъм. Ще рече, засега утопичният социализъм има за нас само историческо значение като исторически необходимо стъпало в развитието на социализма изобщо. За да стигне,до сегашната си научна здравина и да овладее самата действителност научният социализъм, естествено, трябваше да мине предварително през криволиците на мечтите и утопиите. Това обаче не е нито недостатък, нито преимущество, а естествен път на развитие. Истината, както знаем, не пада в зембил от небето, а е плод на дълги лутания из тъмнината, на дълга и непрекъсната мозъчна работа.

Научният социализъм е днеска една непобедима сила, защото самата наемна работническа класа – носителката му, е вече грамадна обществена. сила, и неговият ръст и значение ще растат успоредно с ръста и значението на работническата класа, в съгласие с развитието на обществените условия, които постепенно разчистват пътя на тая класа към пълното ѝ тържество.
 
Художник Диего Ривера.

РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА Е РЕВОЛЮЦИОННА

Миналия път, когато говорихме за наемната работническа класа, между другото ние споменахме и за това, че тя е революционна класа, революционна както по своята природа, така и по положението, което заема в днешното общество. Какво ще рече и как трябва да се разбира това? Но преди всичко няколко думи за думата „революция“. Читателите ей сега ще се убедят, че това е твърде важно. Ние трябва точно да определим какво именно разбираме под тая дума. Както се знае, под думата „революция“ у нас обикновено подразбират буйства, кланета, насилия и цял ред невероятни ужаси. Според нас това е твърде естествено, макар и крайно погрешно. Естествено е затова, защото нашите буржоазни писачи аслъ не могат другояче да си я представят освен във вид на необикновени ужаси. Както в много случаи, така и тук те мислят по аналогия. Те имат винаги пред очи само старите буржоазни революции във Франция, Германия, Австрия и другаде. Както се знае, тези революции наистина бяха придружени с известни ужаси. Техен автор обаче бе „третото съсловие“, или днешната буржоазия. По онова време тя беше, революционна класа по отношение към феодалната и се бореше преди всичко за свободата на търговията и производството, а заедно с това и за свободата на съвестта, словото и пр. Благодарение обаче на саможивството и фанатизма на феодалите, както и на късогледството на тогавашните управници, борбата на тая класа прие една опасна за обществото посока и се завърши с кървава катастрофа. Ето откъде именно и води началото си буржоазното понятие за думата революция и нейната същност. Ще рече, както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин, а не с аршина, с който те трябва да бъдат измерени. А оттук следва, че в работите на наемната класа буржоазията може да бъде всичко, но само не и съдия. И както видяхме, това е твърде естествено. От друга страна това е крайно погрешно. А погрешно е за това, защото между една буржоазна революция е една работническа съществува голяма разлика, а главно затова, че средствата, употребени едно време от буржоазията, не са същите, които днес употребява наемната класа. Буржоазната класа нямаше тогава други средства освен насилието, ножа и огъня. Сега наемната класа има хиляди други средства и много по-действителни отколкото грубото насилие на буржоазната революция. Сега тя има на ръка организацията, икономическа и политическа, има стачката и класовото съзнание, от една страна, и избирателната бюлетина и политическата зрелост – от друга. Там, гдето тия средства и липсват, тя се бори да ги добие. Така е в Русия, така е и навред, гдето тя е лишена от тия средства.

Сега ние вече можем да се върнем към по-горе зададения въпрос, защо наемната работническа класа е революционна и в каква именно смисъл е та такава. Отговаряме: революционна е тя преди всичко за това, защото със самото си появяване на сцената на живота в днешното общество тя извършва коренен преврат в това последното, тъй като образува от себе си нова обществена класа, с нови начала и нови интереси. Тя. представлява днес наемният труд – основата на днешното буржоазно-капиталистическо общество; тя представлява организираният обществен труд – източникът на всички богатства, без обаче да се ползува от тях в тая мярка, каквато е потребна за нейното съществувание. В интереса обаче на своето съществувание тя трябва да се ползува напълно от тия богатства. Но ето тук тя среща пречка в самото общество. Наредбите на това общество допускат, щото плодовете на обществения труд да отиват в частни ръце, в ръцете на една само класа, която не създава, а се ползува от създаденото, която не участвува направо в общественото производство, но държи средствата (капитала) и прибира плодовете (печалбата) от това производство. Този ред на нещата съставлява пречка за наемната класа и тя иска премахването му. С това наемната работническа класа внася един коренен преврат, една революция в обществото и то в тая смисъл, че като представителка на обществения труд тя иска премахването на частната собственост, която се добива от обществения труд, и. заменяването ѝ с обществена собственост. Този преврат, колкото и нежелателен за буржоазната класа, трябва да стане, тъй като той е условието за по-нататъшното съществувание не само на работническата класа, но и на цялото общество. Той и само той е в състояние да премахне онова страшно противоречие, което царува в днешното общество и което тъй много вълнува умовете; той и само той има днес силата да изглади оная ужасна бездна, която е зинала между труда и капитала и която заплашва да погълне цялото общество.

Социализирането средствата за произвеждане и плодовете на обществения труд – ето същността и смисъла на работническата революция. 
 
Георги Кирков, 
„Работнически вестник,  1898 г.

Георги Кирков


Популярни публикации от този блог

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Мечти за република – Светослав Минков

Професор Васил Проданов: Какво представлява неофашизмът?