Българи воювали в редовете на съветската армия

„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански

Орден „Александър Невски“, какъвто е получил генерал-майор от Червената армия – Петър Панчевски

Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника.

Михаил Антонов - полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е основното транспортно средство на фронта, а и на подстъпите към фронта. Съветските автомобили преминаха от Москва до Берлин. За времето от 1 юли 1941 г. до юли 1945 г. съветската промишленост произвежда 205 хил. автомобили и влекачи, по 51 хил. годишно. На фронта обаче участват повече - тези, които са произведени преди войната, трофейни и други. Горивосмазочните материали, изразходвани за автомобилите на фронта, са огромно количество. И с всичко това в трудните години на войната се занимава Михаил Антонов.

Петър Василев Коларов - лекар, участва във Великата отечествена война на Съветския съюз като началник на Санитарното управление на Транспортната авиация на СССР. Той организира в трудните условия на войната медицинското осигуряване на огромния личен състав на транспортната авиация и съдейства за неговата готовност да изпълнява изключително отговорните задачи по превозването на хора, боеприпаси, материална част и други. Син е на Васил Коларов.

Христо Янакиев Балиев - лекар, началник на медицинската служба на противовъздушната отбрана на Москва. Нейният многоброен личен състав геройски отразява пристъпите на вражеската авиация. Известно е, че за два месеца бойната авиация на фронта и противовъздушната отбрана на столицата извършват 51 хил. полета и 23 тарана. Организатор на медицинското осигуряване на целия този огромен състав е българинът Христо Балиев.

В системата на големите войскови щабове на Великата отечествена война на Съветския съюз изпълнява отговорни задачи полковник Дяко Матеев Дяков. Той участва във войната от първия до последния й ден. От месец септември 1941 г. му е възложено, заедно с полка, който командва, да осигурява свръзката на фронта с Върховното главно командване. Най напред е командир на свързочен полк на щаба на Западния фронт. Воюва под Москва и осигурява свръзката на командващия тогава генерал-полковник Конев с Върховното главнокомандване. На 1 октомври 1941 г. войските на Западния и резервния фронт се обединяват в Западен фронт. Тук полк. Дяков осигурява свръзката на армейския генерал Г. Жуков също с Върховното главнокомандване. От началото на 1944 г. е командир на свързочен полк към щаба на 1-ви украински фронт с командващ армейски генерал Ватутин, а в края на август с.г. е изпратен в щаба на 3-и украйнски фронт. Заедно с маршал Бирюзов пристига в София на 12 септември 1944 г. Тук с назначен за началник на Софийската свързочна зона и зам. началник на свързочната зона за цяла България, длъжност, непосредствено подчинена на щаба на фронта.

По време на Великата отечествена война на Съветския съюз с особена задача е удостоен полк. Петър Павлов Панчевски. При започване на войната той е началник на инженерните войски на Сибирския Военен окръг. Оттам веднага заминава за Москва в щаба на формиращата се 24-а армия. Командва инженерните войски на 5-а армия и в същото време е зам. командващ армията, командващ е генерал лейтенант Леонид Говоров (по-късно маршал на Съветския съюз). През май 1942 г. съветското командване му гласува още по-голямо доверие, като го назначава командир на група специални инженерни батальони за големи оперативни заграждения. В началото на юни 1943 г. той е вече командир на 12-а щурмова инженерно-сапьорна бригада на Резерва на Върховното главнокомандване (РВГК). Такъв остава до деня на победата. През септември 1944 г. заедно с бригадата преминава през България. На 21 април 1945 г. му е присвоено званието „генерал-майор“ от инженерните войски на СССР.

Изключителен подвиг извършва бригадата при построяване на мост през Сиваш през ноевмри 1943 г. Извършено е нещо, което е считано от специалистите за невъзможно. За тази блестяща операция полковник Панчевски е награден с орден „Александър Невски“. За изпълнение на подобни сложни задачи цялата бригада е награждавана четири пъти с ордени. 18 пъти бригадата получава поздравления от Върховното главно командуване и 18 пъти Москва салютира победните й действия.

Бригадата щурмува Зопорожие и Мелитопол. Воюва и в Крим. Участва в ликвидирането на румъно-немските войски в знаменития Яшко-Кишиневски „котел“. След това бригадата преминава р. Дунав, зад която е родината на полковник Панчевски България, напусната от него преди 20 години. По-нататък тя води бой за освобождението на столицата на Югославия, воюва в Унгария на Балатон и в Будапеща. Четиригодишният тежък фронтови път на генерал-майор П. Панчевски завършва с превземането на Виена.

Награден е с ордена „Червено знаме“, орден „Кутузов“ II степен, орден „Богдан Хмелницки“ II степен, орден „Александър Невски“, орден „Отечествена война“ II степен, орден „Червена звезда“ и 4-и медала: „За отбраната на Москва“, „За победата“, „За завземането на Будапеща“ и „За завземане на Виена“.

Янко Митев Иванов (Симеонов Андрей Николаевич), полковник от Съветската армия участва от първия до последния ден на Великата отечествена война, като командир на 166-и армейски запасен стрелкови полк, 581-и стрелкови полк от 151-а стр. дивизия, 867-и стрелкови полк от 271-а стрелкова дивизия, старши преподавател е в курсовете за младши офицерски кадри в IV Украински полк, заместник командир на 305-а стрелкова дивизия от 38-а армия, а по късно и на 373-а стрелкова дивизия. Това е едно голямо признание и доверие към българина Янко Митев. В боевата характеристика, дадена му като командир на 581-и стр. полк е записано: ,,... Във време на бойните действия проявяване смелост, решителност, упоритост. Умело ръководи полка в сложните условия на боя.“ А в атестацията като заместник командир на 305-а стрелкова дивизия пише: „За кратко време се показа инициативен офицер, енергичен и смел в боя. Приема обосновани и правилни решения.“ За всичко това е многократно награждаван.

Щерю Атанасов при нахлуването на хитлеристите в Съветския съюз е в района на гр. Измайл на р. Дунав, изпълнявайки разузнавателни задачи. Веднага сформира партизански отряд (един от първите партизански отряди). След това заминава за Одеса и участва в отбранителните боеве. Към средата на м. юли 1941 г. е извикан в Москва, където му се поставя задача да организира подготовката и прехвърлянето на емигранти от различните страни за работа в тила на фашистката армия в Германия, Италия, Унгария, Румъния и Финландия. През септември 1943 г. с група български политемигранти се приземява при югославските партизани със задача да остане като представител на българските партизани във Върховния щаб на Югославската народоосвободителна армия. Там освен участието в бойните действия, съдейства за създаване на български войнишки партизански части от войници, преминали на страната на югославските партизани. Впоследствие участва в Отечествената война на България като помощник-командир на Първа българска армия.

Великата отечествена война заварва Иван Винаров в Москва като преподавател във Военната академия „М.В. Фрунзе“. Възложена му е отговорна задача да сформира интернационален полк за защита на Москва. Полковник Винаров формира бригада с особено назначение, на която се възлага изпълнението на операции от специален характер и организиране на партизанска борба в тила на врага. Много от членовете на бригадата са изпратени в тила на противника. Ежедневно от там се получават съобщения за разрушаване на мостове, на ж.п. възли, на вражеска техника, унищожаване на личен състав на противника, създаване на нови партизански отряди. В редовете на бригадата се раждат и възпитават истински герои. Оттук се изпращат за нелегална работа в своите страни редица бойци.

В интернациолания полк е и Христо Боев Петашев. Той участва в боевете за защита на Москва. Участва и в подготовката на групата българи, изпратени за нелегална работа в България. През февруари 1942 г. е демобилизиран и работи като отговорен редактор в издателството на чужди езици в Москва, където се подготвят материали за военни нужди.

Наши сънародници защитават Москва и участват в прокарване „Пътя на живота“ по Ладожкото езеро. Оказват помощ на блокирания Ленинград. Един от тях е Павел Илиев Дечев. Той започва войната от танкодрума край град Лвов. Двадесетгодишният лейтенант обучава войниците като механик-водачи на тежките „КВ“ за фронта. В първите дни на октомври 1941 г. Е в състава на 127-и отделен танков батальон и участва в битката за Москва. Тук неговият танк е запален от немски снаряд и Павел получава първото си тежко раняване - обгорен е в танка. През февруари 1942 г. Павел е на Ленинградския фронт. Тук е командир на транспортен батальон, който пренася по леда на Ладожкото езеро храна за гладуващите ленинградчани и евакуира от обсадения град деца и жени. По шестте снежни трасета на „Пътя на живота“ преминават бойците на Павел. След Ладога Павел получава назначение в 9-а танкова бригада, която води бойни действия за разкъсване обръча на блокадата. Така Павел воюва на Волжския фронт, Ленинградския, Втори Прибалтийски, на Донския, в боевете за Донбас, Запорожието, Днепропетровск и Кировград. Участва в боевете за превземането на Варшава. От резерва в гр. Тула е изпратен на Далекоизточния фронт в гр. Хабаровск. Тук преживява радостта от капитулацията на Япония и края на Втората световна война. От началото на войната до първия час на мира в Кьонингсберг са изминали 1418 дни и нощи. Цялото това време, като изключим само ония три-четири месеца на лечение във военните болници след трите си ранявания, Павел е прекарал на фронта.

Атанас Михайлов участва във Великата отечествена война на Съветския съюз като заместник командир на полк и в органите на НКВД за ликвидиране на диверсионни групи в тила.

Юлий Димитров Бехнев през юли 1941 г. като доброволец защитава Москва. Бил е зам. командир на рота. Участва в боевете при Смоленск, Вязма и на други места. След това е лектор в Политическото управление на Западния фронт, а по-късно - в политическото управление на Ш белоруски и Ш украински фронт.

Август Христов Кабакчиев, авиоинженер, е завършил Военновъздушната академия „Жуковски“. В началото на войната работи в един от най-големите самолетостроителни заводи в Москва и Казан. През юли 1942 г. започва неговият фронтови път. Назначен е в щаба на новосформираната 274-а изтребително-авиационна дивизия като инженер по ремонта на самолетите. Дивизията е включена в състава на Калининския фронт. Още в началото на бойните действия на дивизията е награден с медал „За бойна заслуга“. След това воюва в състава на I-и гвардейски изтребителен авиокорпус на Брянския фронт. От есента на 1943 г. е заместник командир по инженерно-авиационната служба на 64-и Гвардейски изтребителен авиополк в 1-и Прибалтийски фронт. От юни 1944 г. Е в състава на 3-и Белоруски фронт. Награден е с ордените „Червена звезда“, „Отечествена война“ и др. По време на боевете за освобождение на гр. Рига, на 14 септември 1944 г., е изпратен в разпореждане на щаба на 3-и украински фронт в България.

Полина Антонова Недялкова е една от първите жени, завършили Военната академия за моторизация и механизация на Червената армия. Какво ли е изпитвала младата жена в униформа на съветски офицер на 21 юни 1941 г., когато като помощник-дежурен в Бронетанковото управление и Управлението на противовъздушната отбрана в Министерството на отбраната на Съветския съюз, получава известието за нападение на хитлеристка Германия в СССР и започва да извиква офицерите от домовете им. Така започва за нея Великата отечествена война. Фронтовите пътища я водят през Румъния, Унгария, Австрия, Чехословакия към Берлин. Многократно е награждавана със съветски ордени и медали. През 1948 г. се демобилизира от Съветската армия и се завръща в България. Заема различни ръководни длъжности в Българската народна армия. Тя е първата жена генерал в нашата армия.

Александър Александров Карастоянов, завършва през м. Април 1941 г. Тамбовското военно-кавалерйско училище и е изпратен като лейтенант в 63-и кавалерийски полк. Участва в първите бойни действия още на 22 юни 1941 г. Сражава се в обкръжение. От края на ноември 1942 г. в състава на 97-а дивизия воюва в Сталинград, участва в цялата Сталинградска епопея. От м. март 1943 г. е помощник-началник на оперативен отдел в 64-и гвардейски кавалерийски корпус. До края на войната се сражава в различни райони и страни. През юли 1944 г. влиза в Полша, след това воюва в Румъния и Унгария. Награден е със съветски ордени и медали.

Никола Христов Коджейков, слушател във Военната академия за моторизация и механизация на РККА (Работническо-селска червена армия). Със започване на Великата отечествена война преждевременно получава звание „военен техник-първи ранг“ и е назначен за заместник-командир по техническата част на батальон на Западния фронт, където воюва за защита на Москва. След това се сражава на Калининския фронт. През март 1943 г. е назначен за помощник командир по техническата част на артилерийски полк на Брянския фронт. Участва в боевете на Курската дъга. Бойните му заслуги са отличени с много съветски ордени и медали.

Душко Кондов по време на Великата отечествена война е инженер на гвардейския полк от щурмовата авиация. За проявен героизъм в боя за освобождаването на Ржев полкът получава званието „гвардейски“. Воюва в участъка Воронеж-Калач и в преследването на противника в Донбас. В края на войната е старши инженер по ремонта на самолетите на летище Внуково - Москва. Награден е с орден „Червено знаме“ и медал „За победата“.

Емил Степан Шахбазян. Завършил е Ленинградското висше военноморско училище. Участва във войната с белофините, в освобождението на Бесарабия и Съветска Буковина. Великата отечествена война го заварва като военноморски офицер в разузнавателния отдел на Черноморския флот и през цялата война работи като разузнавач. След превземането на гр. Херсон е оставен за преподавател в Херсонското военноморско училище.

Карло Христов Винаров завършва 2-а Специална артилерийска школа в Москва и 1-о Киевско артилерийско военно училище. Участва в тежките боеве за Орел, Белгород, Минск, Брянск. В боя за освобождението на гр. Кроми гвардейският лейтенант Винаров в качеството си на наблюдател-коригировчик се намира на предния край, под ожесточения огън на противника и хладнокръвно направлява огъня на батареята. Тук е тежко ранен и за дълго излиза от строя. Награден е със съветски медали.

Добрин Димитров Димитров през месец юли 1941 г. завършва гимназия в гр. Котовск - Украйна и заминава доброволно на фронта. В началото на 1942 г. се подготвя за работа в тила на противника, през април с.г. е прехвърлен в района на Витебск, а след това и в други райони на Беларус. През 1943 г. с изпратен да се учи за летец, през ноември 1944 г. завършва Тамбовското училище като мл. Лейтенант летец-щурмовак.

Петко Генчев Кацаров, доброволец в съветската армия от първия ден на Великата отечествена война. Включен е в състава на войските на НКВД. Участва в боевете за Москва. На 7 ноември 1941 г. е на Червения площад в Москва и участва в историческия парад. След парада заминава заедно с частта си за фронта и се включва в бойните действия. От началото на 1943 г. е в специална школа, където се подготвя за действия в дълбокия тил на противника. През м. юни 1944 г.е изпратен с боен самолет в разположение на югославските партизани. Там става политкомисар на войнишки интернационален партизански батальон и продължава да воюва срещу хитлеристите до края на войната.

Бранимир Иванов Орманов със започване на Великата отечествена война е назначен за помощник-командир на учебен кораб, на който плава до декември 1942 г., когато го изпращат на курс за усъвършенстване в Самарканд. През 1943 г. е шурман в Тихоокеанския флот, а през 1944 г. е преподавател във Висшето военноморско училище „Фрунзе“ в гр. Ленинград.

Стефан Петров Палазов (Степан Петрович Палазов), когато започва Великата отечествена война, е старши преподавател в катедра „Аеродинамика“ на Московския държавен университет. Участва в отбраната на Москва, но главното си внимание насочва към довършване на своето изобретение - товарен парашут, което има стратегическо предназначение. Изобретението е изпробвано и до края на 1941 г. влиза в експлоатация. Парашутът е използван през цялата война.

Алберт Николов. През 1941 и 1942 г. зенитките на лейтенанта защитават небето на Севастопол и Москва. След това като началник щаб на полк той участва в противовъздушната отбрана на важните северни пристанища Беломорск, Архангелск и други. На Черно и на Бяло море доблестно изпълнява своя войнски дълг.

Георги Трифонов Ямаков - войната го заварва в Одеса, където пристига от Москва на младежки лагер за дружинни ръководители. В началото постъпва като доброволец в съветската армия. Понеже няма навършени 17 години, го изпращат в обоза, след това се сражава като боец в състава на Одеската зенитна артилерийска бригада. В края на септември е изпратен като преден наблюдател на противотанкова батарея. Там е леко ранен два пъти, третия път е ранен тежко и се лекува в Новосибирск. През ноември е вече в трета специална артилерийска школа, която завършва за 8 месеца и на 18 години е младши лейтенант. А през есента на 1942 г. е записан в Московския артилерийски факултет „Бауман“, който завършва след войната като лейтенант от запаса, артилерийски инженер.

Откъс от книгата „България във втората световна война“ – Марин Калонкин.