Никос Казандзакис – вечният призив към човечност

 

Никос Казандзакис

– Стигни, докъдето можеш!
Това беше твоят глас; никой друг на този свят не би могъл да изрече такава мъжка дума, само ти, ненаситни Дядо! Не си ли ти непоколебимият, непреклонният, въпреки безнадеждността, вожд на готовото за бой мое поколение? Та нали ние, ранените, гладните, лудите глави, железните глави, зарязахме охолния живот и сигурността и начело с теб се хвърляме напред, за да разчупим границите?
Най-сияйният образ на отчаянието е Бог; най-сияйният образ на надеждата е Бог; отвъд надеждата и отчаянието, отвъд прастарите граници ме тласкаш, Дядо. Къде ме тласкаш? Поглеждам около себе си, вглеждам се в себе си; добродетелта обезумя, геометрията обезумя, материята обезумя; трябва отново да дойде законодателят Ум, да наложи нов ред, нови закони; по-пълна хармония да зацари в света.

Никос Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко"


Но изведнъж, изсред селото, от най-високата тераса — пронизителен, сърцераздирателен вик; една душа се разкъсваше: „Боже на Израил, Боже на Израил, Адонаи, докога?“. Не беше един човек, беше цяло село, което сънуваше и викаше, цялата, ведно с костите на умрелите, ведно с корените на дърветата, земя на Израил. Земята на Израил, обхваната от родилни болки, не можеше да роди, и викаше.

Никос Казандзакис, Последното изкушение

Микис Теодоракис дирижира балета „Зорба гръка“ в Мюнхен през 1995 г.

Популярни публикации от този блог

Забравената победа 1944-1945 – Съветско-българското бойно братство

Незабравими мигове – спомен на Петър Загорлиев

Въпроси на работник, който чете – Бертолт Брехт