Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.
Давид Сикейрос
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци.
"Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания"
Давид Сикейрос
Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава
Рафаел Алберти
Автопортрет, Давид Сикейрос, 1946г.
Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация), Давид Сикейрос, 1934г
Селска майка, Давид Сикейрос, 1962г.
Алегория на расовото равенство, Давид Сикейрос, 1943г.
Портрети от днешно Мексико, Давид Сикейрос, 1932г.
Епоха В гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе, що пей и гори. Да даде за стотинка честта си готов е - защо не? - заменил би той тор за пари,... И смърди тази чест,... Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал... Слушаш този глас, който не искаш да слушаш идва този, когото не си позовал! Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти щом не бъде покорна пред гнусни лъжи... - А има път! Има истини! Има надежди! Те те мамят и чакат, и викат: - тръгни! Но със стиснати зъби и свъсени вежди, ти си още тук - в душните облачни дни Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек! Портрет на Роко със синът му. Ренато Гутузо 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; и...
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Константин Мьоние, Паметник на труда (детаил) Работнически марш Напред, работници, другари, веч чуй се бойната тръба! Напред, борци – часът удари, часът на славната борба! Да млъкнат разпри и в света да дойде братството с любовта. Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна! Напред, напред! Да се сплотим! Цял свят е с нас – ще победим! Ний броиме хиляди в борбата, навред – в села и градове – една мечта кипи в сърцата и крепи наште редове: От всичко, що трудът е дал, да има всеки равен дял! Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна! Напред, напред! Да се сплотим! Цял свят е с нас – ще поб...
