Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.
Давид Сикейрос
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци.
"Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания"
Давид Сикейрос
Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава
Рафаел Алберти
Автопортрет, Давид Сикейрос, 1946г.
Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация), Давид Сикейрос, 1934г
Селска майка, Давид Сикейрос, 1962г.
Алегория на расовото равенство, Давид Сикейрос, 1943г.
Портрети от днешно Мексико, Давид Сикейрос, 1932г.
Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Стоян Венев, "Септемврийски нощи", 1962г. Ние Бе краят на септември. На нашата страна развиха се пламтящи червени знамена. В ливади, ниви, друми, като порой отприщен гневът коси разплете от мъка стогодишна. О, светъл и безспирен подем на цял народ! Горите даже нощем размахваха секири. Със пяна на устата боботеха реки и пазвите си мощни разгръщаше гората. Величествен и славен на партията път! Мъст, патос, ярост свята...
