Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.
Давид Сикейрос
Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци.
"Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания"
Давид Сикейрос
Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава
Рафаел Алберти
Автопортрет, Давид Сикейрос, 1946г.
Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация), Давид Сикейрос, 1934г
Селска майка, Давид Сикейрос, 1962г.
Алегория на расовото равенство, Давид Сикейрос, 1943г.
Портрети от днешно Мексико, Давид Сикейрос, 1932г.
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
По дирята на безследно изчезналите Филм за драматичната съдба на българската народна интелигенция през периода на цанковите погроми 1923-1925 година. „Българска кинематография“ – 1980 година Режисьор Людмил Стайков Сценарий Константин Павлов Оператор Борис Янакиев Художник Захари Савов Музика Георги Генков В ролите: Любен Чаталов, Руси Чанев, Зузана Коцурикова, Петър Слабаков, Велко Кънев, Георги Русев, Никола Тодев, Кирил Кавадарков, Катя Чукова и др.
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и