Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.
Давид Сикейрос
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци.
"Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания"
Давид Сикейрос
Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава
Рафаел Алберти
Автопортрет, Давид Сикейрос, 1946г.
Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация), Давид Сикейрос, 1934г
Селска майка, Давид Сикейрос, 1962г.
Алегория на расовото равенство, Давид Сикейрос, 1943г.
Портрети от днешно Мексико, Давид Сикейрос, 1932г.
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
За „жертвите“ на Народния съд и техните жертви През годините на буржоазна демокрация, след 1989 г. не един и двама историци, политици, журналисти, нищиха темата за „жертвите на комунизма, жертвите на Народния съд“, ще си позволя да коментирам и аз тази тема. Загиналите антифашисти от Поповска околия до 9 септември 1944 са 57 души, малка част след присъда, като поповската героиня Мара Тасева, първата жена обесена за политическа дейност в България. По-голямата част от тези герои не са достигнали до съд. Въпросните „жертви на Народния съд“ получилите най-тежка присъда са също 57, съдили са на принципа „глава за глава“. В една статия не е възможно да се спра на делата на всички тези 57 осъдени, би се получило роман. Ще разгледам първите няколко случая. Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти. Ястребинската трагедия – Ястребино е на 25 км от град Попово. Поповчани знаем подробности неизвестни за българската общественост. От...
