Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.
Давид Сикейрос
Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци.
"Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания"
Давид Сикейрос
Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава
Рафаел Алберти
Автопортрет, Давид Сикейрос, 1946г.
Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация), Давид Сикейрос, 1934г
Селска майка, Давид Сикейрос, 1962г.
Алегория на расовото равенство, Давид Сикейрос, 1943г.
Портрети от днешно Мексико, Давид Сикейрос, 1932г.
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Брезовските овчари Златю Бояджиев, 1941г. Семеен портрет Златю Бояджиев, 1941г. Жътва Златю Бояджиев, 1942г. На нивата Златю Бояджиев, 1942г. Свинарка Златю Бояджиев, 1945г. Мини Перник Златю Бояджиев, 1945г. Портрет на малко момиче Златю Бояджиев, 1957г. Майката и бащата на художника Златю Бояджиев Трактористи Златю Бояджиев Овчари Златю Бояджиев Говедари Златю Бояджиев Нестинарски танц Златю Бояджиев Две сватби и Свинар Златю Бояджиев Златю Георгиев Бояджиев - живописец, народен художник (1962г.), герой на социалистическия труд (1967г.). Роден на 22.Х.1903г. в Брезово, Пловдивска област. Починал на 2.II.1976г. в Пловдив. Завършва в 1932г. живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Златю Бояджиев работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща два основни творчески периода. Първият трае до 1951г., когато художника заболява тежко и временно пре
Изложба в НХГ през 2014 г. Изложба в НХГ през 2014 г. сн. Елица Павлович Изложба в НХГ през 2014 г. сн. Елица Павлович Изложба в НХГ през 2014 г. сн. Елица Павлович Ернст Телман, 1932г. "Септември", Гео Милев рисунка: Борис Ангелушев Карикатура в първия брой на в. "Стършел" Рисунка на Борис Ангелушев "Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка?" рисунка: Борис Ангелушев "Дружина тръгва, отива пътят е страшен, но славен..." рисунка: Борис Ангелушев "Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята" рисунка: Борис Ангелушев "Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин" рисунка: Борис Ангелушев "Балканът пее хайдушка песен" рисунка: Борис Ангелушев "Ех, мой дядо, тежко време! Ралото се едвам влачи" рисунка: Борис Ангелушев Рисунка към стихове на Пеньо Пенев Рисунка към стихове на Пеньо Пенев