Червеният ездач

Войници и доброволци на път за фронта. ДРАВА ПОМНИ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Още на другия ден след победата на социалистическата революция народното правителство на Отечествения фронт обяви война на хитлеристка Германия. Три български армии, сражавайки се заедно с поделения на Югославската народоосвободителна армия, дадоха съществен принос за освобождението на част от източните югославски територии от хитлеристките окупатори. След като беше изпълнена задачата в първия етап на войната, народната власт реши нашите въоръжени сили да продължат борбата до окончателния разгром на Германия и с това да се измие позорът, с който продажните царски правителства опетниха българското име чрез тясното си сътрудничество с фашизма. На мен беше възложено да командувам сформираната за целта Първа българска армия, съставена от 6 пехотни дивизии и няколко кавалерийски, артилерийски и бронирани части. Тя се съсредоточаваше далеч от пределите на родината ни, в района на Белград и Нови сад, включена беше в състава на

  Константин Мьоние, Паметник на труда (детаил) Работнически марш Напред, работници, другари, веч чуй се бойната тръба! Напред, борци – часът удари, часът на славната борба!             Да млъкнат разпри и в света             да дойде братството с любовта. Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна!             Напред, напред! Да се сплотим!             Цял свят е с нас – ще победим! Ний броиме хиляди в борбата, навред – в села и градове – една мечта кипи в сърцата и крепи наште редове:              От всичко, що трудът е дал,              да има всеки равен дял! Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна!               Напред, напред! Да се сплотим!               Цял свят е с нас – ще победим! Ножове, пушки и топове, какво вий значите за нас? Ний носим днес оръжия нови – свободен дух и горда свяст.                Да рухне робството и во век                свободен да е человек. Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна! Георги