Драва помни българския дух – генерал Владимир Стойчев

Войници и доброволци на път за фронта.

ДРАВА ПОМНИ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

Още на другия ден след победата на социалистическата революция народното правителство на Отечествения фронт обяви война на хитлеристка Германия. Три български армии, сражавайки се заедно с поделения на Югославската народоосвободителна армия, дадоха съществен принос за освобождението на част от източните югославски територии от хитлеристките окупатори. След като беше изпълнена задачата в първия етап на войната, народната власт реши нашите въоръжени сили да продължат борбата до окончателния разгром на Германия и с това да се измие позорът, с който продажните царски правителства опетниха българското име чрез тясното си сътрудничество с фашизма.

На мен беше възложено да командувам сформираната за целта Първа българска армия, съставена от 6 пехотни дивизии и няколко кавалерийски, артилерийски и бронирани части. Тя се съсредоточаваше далеч от пределите на родината ни, в района на Белград и Нови сад, включена беше в състава на ръководения от прославения съветски маршал Ф. И. Толбухин Трети украински фронт и заемаше крайния му ляв фланг. Поради отдалечаването огневото и интендантското снабдяване на армията ни беше твърде затруднено и то беше немислимо без навременната братска помощ на Съветското командуване.

В началото на март 1945 г. противникът реши да предприеме отчаян опит и да атакува левия фланг, където Първа българска армия и съседната 57-а съветска армия заемаха широк фронт, като наши части отбраняваха североизточния бряг на р. Дунав. Въпреки че бяхме предупредени от съветското командуване за предстоящия удар, поради широчината на фронта охранителните части бяха неизбежно сравнително слаби.

Съсредоточил срещу нас много пехотни и танкови дивизии, врагът ни атакува през нощта на 6 март. Още в началото той насочи главните си сили в участъка между нашата и съветската 57-а армия, където се намираха деснофланговите части на нашия трети корпус и на съседната 299-а съветска стрелкова дивизия. В същия ден хитлеристите хвърлиха многобройни пехотни и бронирани части и срещу левия ни фланг, където се намираха поделенията на четвърти корпус.

Атакуващия с превъзхождаща сила противник успя да пробие отбраната на 299-а стрелкова дивизия. Командирът на 57-а армия генерал-полковник Шарохин ме помоли да изпратя помощ. Незабавно наредих на командира на намиращата се в резерв 12 пехотна дивизия, който отдели 31-и пехотен полк в помощ на застрашената съветска дивизия. Сражавайки се със себеотрицание заедно със съветските си другари, нашите бойци дадоха своя дял за отбиването на врага и за възстановяването на предишното положение. Постепенно и останалите полкове на 12-а дивизия влязоха в боя и се намираха под командуването на командира на 57-а съветска армия.

 

Български и съветски бойци рамо до рамо срещу общия враг.

На 10 март срещу 31-и полк вражеското командване хвърли една пехотна дивизия, засилена с 22 танка, но и сега полкът храбро се сражаваше, удържа на натиска, въпреки че по едно време и двете му дружини бяха почти обкръжени. Храбро се държа и 32-ри полк от същата наша дивизия. В пълни с вода окопи нашите бойци не отстъпиха пред изключително силния артилерийски, минометен и картечен огън на врага, не му разрешиха да разшири пробива и да овладее окопите. Само в този участък противникът остави над 400 убити. В подчинение на 64-и съветски стрелкови корпус нашата 12-а дивизия в продължение на пет дни отби 12 ожесточени пристъпа на хитлеристите.

По същото време положението на нашия ляв фланг беше станало критично. Многочислени вражески бронирани и пехотни части бяха успели да преминат реката и да образуват едно предмостие на североизточния ѝ бряг. По този начин противникът ожесточено атакуваше нашата 3-а пехотна дивизия, части на която на много места бяха обкръжени, но продължаваха геройски да се сражават. Обхождайки ги, хитлеристите се насочваха в дълбочина на нашата отбрана. По улиците и в къщите на унгарските селца, включени в тази отбрана, боевете не стихваха и през нощта. Голяма храброст проявиха и нашите артилеристи. Обграждани от противника, те останаха при оръдията си и задържаха вражеските вълни, продължаваха боя с картеч от оръдията и с ръчни гранати. В героичните сражения на дивизията се включваше и нейната инженерно-щурмова дружина. И последният резерв на четвърти корпус беше хвърлен в боя.

Понеже обстановката на левия ни фланг изглеждаше неудържима, аз се обърнах за помощ към командира на 57-а съветска армия. Той незабавно се отзова и с разрешение на маршал Ф. И. Толбухин изпрати на застрашения участък 133-и стрелкови корпус от резерва на групата армии. Освен това на помощ бяха изпратени щурмови самолети от въздушните сили на фронта, които също съдействуваха за разбиването на врага.

 

1945 г. Край Драва-Соболч. На позиция. Фотограф Никола Стоичков.

Същевременно и 10-а пехотна дивизия трябваше да отстоява на натиска на значително превъзхождащи вражески сили. Въпреки всичко тя удържа хитлеристките нападения.

В боевете на р. Драва, където се прояви българският дух, подобно на Шипка се смесваше юначната кръв на съветските и нашите войници и командири срещу общия враг и с това още по-здраво се спои братската ни дружба. Подвигът на частите на Първа армия получи висока оценка от маршал Толбухин, който на шестия ден от боевете ми изпрати следната телеграма: „В най-ожесточените шестдневни денонощни боеве срещу 9 танкови, една моторизирана я 15 пехотни гренадирски дивизии поверените ви войски с голяма стойкост отстояваха и не позволиха на противника да сломи нашата отбрана, като му нанесоха изключително тежки загуби. Противникът вече е разколебан и изпитва остър недостиг на гориво. Необходими са още 4–5 дни да проявявате същата безпримерна устойчивост и упоритост, за да бъде и тази авантюра на противника сломена, а танковата му група да бъде разгромена ...“

Съветският пълководец препоръчваше да се проявява постоянна готовност за предстоящия решителен контраудар срещу врага. На десетия ден атаката на противника в общи линии беше ликвидирана, а след няколко дни целият Трети украински фронт премина в решително настъпление против отстъпващите хитлеристи. Дравската епопея беше славна страница в бойния летопис на новата българска армия. Оттук продължи победният ни марш към австрийската граница. На три пъти славната Москва поздрави героичната Първа армия. На три пъти злокобното ехо от смъртоносната стрелба на вражеската и нашата артилерия се смесваше с радостното ехо на топовните салюти от столицата на великия Съветски съюз.

 

1945 г. На фронта край Драва, Унгария. Фотограф Никола Стоичков.

Преследвайки разбития при Драва враг, нашите войски навлязоха дълбоко в австрийска територия. В района на Клагенфурт разузнавателни части от 12-а пехотна дивизия влязоха в контакт с настъпващата от юг 8-а британска армия. Тук заедно с генерал-лейтенант Капитохин и генерал Кетли подписахме протокол, с който се установява връзка между съветските въоръжени сили и британската армия.

Тук, в Австрия, ни завари вестта за безусловната капитулация на хитлерофашистка Германия. Трудно е да се предаде възторгът на съветските и нашите воини, които рамо до рамо се сражаваха срещу общия враг.

Няколко хиляди български воини дадоха живота си в сраженията при Драва и последния щурм срещу кървавия фашизъм. Но тяхната жертва не бе напразна. Подвигът на героите, загинали по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия, завинаги ще останат в сърцата на признателния български народ. Съвместно пролятата кръв ще напомня на поколенията и още повече ще укрепва вековната братска дружба със съветските хора, която имаше още една ярка проява по фронтовете на Отечествената война.

Генерал-полковник Владимир Стойчев

Сборник „За народна свобода“, София 1970 г.

17.06.1945 София, посрещане на Първа българска армия. Фотограф Никола Стоичков.