Червеният ездач

Следизборно. Шампиони, нокдаун и нокаут. Завърши битката за 17-те места на България в новия Европейски парламент. Най-приятното е че завърши най-грозната и най-нечестната кампания досега. Не е случайно че България става рекордьор по отказ от гласуване. Все пак, честито на нашите момчета и момичета евродепутати, пожелавам им да защитават интересите на своето отечество с компетентност и мъдрост, все пак 12 години членство – една детска възраст – е достатъчно убедителен период, за да не си въобразява някой че ще „брани“ България с високи октави, кресчендо и тропане по масата. Честито на ГЕРБ, те постигнаха изумителна (явна и неявна) мобилизация както сред твърдия си електорат, така и сред зависимите от държавната хранилка служители и организации. Под 10% от потенциалните гласоподаватели, но все пак „естествено“ първо място на най-богата партия (по субсидии от държавния бюджет, силно завишени над закона). Борисов вероятно най-добре разбира че ГЕРБ губи и ще губи тепърва привърж

"Портрет на Светослав Минков", Кирил Цонев, 1939 г. Разказ с витамини Ние сме свидетели на чудни неща. Всеки ден никне по една нова наука, посветена на нашия организъм: едно малко томче, написано на общодостъпен език, с портрета на автора, с предговор и с формули. Наука за дишането. Наука за храносмилането. Наука за нервната тъкан. Наука за кръвообръщението. Докато най-сетне и самата физиологична химия забременява от незаконните си връзки с един учен и ражда най-полезната наука за така наречените витамини. Витамините са енергията на живия организъм, без витамини човек не може да се радва на добро здраве. Всъщност витаминът е особено вещество, което с просто око не се вижда, а под лещата на микроскопа има различна форма и затова принадлежи към различни групи: A, B, C, D, и т.н. Най-интересна е неговата форма от групата H: тоя витамин прилича на параграфен знак и се среща обикновено в опашката на печеното прасе. Друг един витамин, който заслужава също

Стенопис в НДК "Огънят" худ. Христо Стефанов. - Приятелю, как според теб изглежда духовността в България на ХХI век? Световна ли е, европейска, или провинциално балканска? И какво място под небето й заемат творчески надарените личности? - България днес има колониален статус. За колонизаторите и техните български слуги духовността в нейното високо понятие няма никакво значение. Тя дори е вредна, излишна и подлежи на нивелиране, отхвърляне, лишаване от съдържание, обезсмисляне. Това и се внушава на хората по отработени от векове технологии и манипулации. За нашите господари ние сме туземци с халка на носа. Не ни се полага никаква духовност, освен нискостеблените развлечения и възприятия. Ето защо определенията за световна, европейска и прочие духовност преди всичко трябва да дадат тези представители на изкуството, които са в близка връзка с народа, израстват от него и именно те трябва да въздействат на широките слоеве на обществото, за да станат тези определения общ

Поезия и поведение Има една неумолима връзка между идеите и делата. Думите са кухи, фалшиви и неубедителни, когато противоречат на делата. Да съгласуваш думи и дела, значи да бъдеш искрен. Такава е връзката между поезията и общественото поведение на поета. Когато пишеш едно, а вършиш друго, значи, че не пишеш искрено, че позираш и че твоята поезия не може да има обществено-възпитателно, идеологически-убедително и даже естетическо въздействие. Да изпълниш поезията си с моралната сила на личния пример - това ще каже да и дадеш достоен живот, да я направиш по-силна, по-затрогваща и убедителна. Ботев подсили своята поезия с пламъка на своя подвиг и своята смърт. Петьофи умря за свободата и я направи по-блестяща в стиховете си. Да има достойно поведение, за новия поет това ще рече да бъде верен на историческите задачи, които нашето време му отрежда, като излязъл из средата на оная широка социална категория, носителка на идеологията, която по една желязна необходимост ще лег

Аз знам, ще дойдат други времена! Аз знам, ще дойдат други времена, България ще бъде пак Велика. Ще вее пак победни знамена, ще се изправи – горда, яснолика. Аз знам, ще дойдат Златни времена, духът ни помни векове такива, сред вражески народи, племена, възраждаща се – силна, жива. Сам Бог дари ни този райски кът, а Аспарух нарече го България. Държава на балкански кръстопът, бижу на континента – стария. Прегазваха я алчни врагове, и жива плът откъсваха от нея. Оплаквала е мъртви синове, свидни рожби в скута си люлее. Като Феникс чуден се възражда от пепелта на робства и несгоди. Блага, деца и песни ражда най-славният от всичките народи. Аз знам, ще дойдат светли времена за гордия народ на моята родина. Духът ни сее златни семена, в земята наша-приказна градина. Генка Богданова Аз вярвам в силата на българския дух Аз нося спомен за безкрайни степи, за слънце грейнало в лазурна вис, за зимни степни ветрове свирепи, топли юрти, с дъх ухаещ н

Така нареченото бягство в изкуството Често чуваш: художникът не трябва да бяга от живота в изкуството. Какво означава всичко това? Защо художникът не трябва да постъпва така? Нима от гледната точка на художника изкуството не е опит да се компенсира несъвършенството на живота: да изпълниш неосъществените си мечти в съня, да осъществиш нереализираните си изисквания в поезията - накратко, да превърнеш нелепостите на живота в победи на духа? И защо тази глупава препоръка винаги се отправя само към художниците? Защо не предложите на държавника, на доктора, на боксьора или на шампиона по плуване първо да се справят с трудностите в личните си дела, преди да влязат в работата си и да се насладят на удоволствията в нея или в спорта? Че животът е по-труден от изкуството, изглежда е аксиомата на тези дребни критици. И вижте колко артисти, които постоянно и така умело напускат изкуството заради живота, създават бедни картини, публикуват жалки книги, оставайки си приятни хора, мил

Отворено писмо до г. Борис Вазов Г-н Вазов, Намирам за съвестно да Ви изпратя един екземпляр от току-що излязлата от печат, съставена от мене „Антология на българската литература“. Вас, като брат и универсален литературен наследник на покойния Иван Вазов, патриарха на българската литература. Както ще забележите, моята антология не е обикновен сборник, а критична работа със старание за пълна научна обективност. Надявам се, че ще се съгласите с мястото, което — от гледището на тази научна обективност — давам на Иван Вазов: надявам се също, че ще Ви се хареса и даденият от мене критичен избор из неговото поетическо дело. Моят избор не се съгласява напълно с избора, който е даван от други при подобни случаи. Но аз мисля, че истинският — ценният — облик на Иван Вазов като поет стои не в ония вестникарско-екзалтирани възклицания пред славата на българското оръжие, които покойният поет даде през последното десетилетие на живота си, а в много стихотворения от по-стари години, в

КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Ще е отвян на битките дима и няма да се чуват изстрели. Планетата след ужаса суров, с първична красота пред вас ще се разстила. А вие ще обичате света с любов, която ще ви дава много сила. Едно дълбоко, ласкаво небе ще ви примамва в сините си бездни; ще литвате натам, де месецът дреме с веслата в океана звезден… Потомци мои, весели деца, дошли в света на смяна наша, опалени от звезден вятър и слънца, вдигнете пълни с вино чаши! За светлите дела на земния човек, за любовта и красотата, за вашите деди, които преди век за вас проливаха кръвта си свята! Аз няма да съм с вас. Аз своя дял изпих. И моето столетие залезе. Но бих се радвал, ако моя стих звучи на вашата трапеза. Младен Исаев, 1962

„ВЪЗВИШЕНИЕ” - ЕДИН ТЕКСТ-ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРОФОБСКАТА СТРАТЕГИЯ „Възвишение” - един текст, определян като роман, е пореден проект на неолибералите у нас. Проектът бе разигран по всички правила на манипулаторското изкуство – възторжена истерия организирана във всички, подопечни медии. И забележете – нито едно несъгласие. Посочете ми друг подобен случай в историята на литературния живот у нас, пък и по света. Няма. Защото е невъзможно да има. И така – оказа се, според организираната бутафория, че съвременната българска литература се е сдобила с шедьовър.  Доказателства за този факт не се прилагаха – най-често, като аргумент, се сочеше езика на текста. В езика на този текст – „Възвишение”, наистина има специфика. Нека се опитаме да разберем каква е тя. „Ой та, Бабо Марто, да ти иба майката и на тебе!” – ето само един пример за езиковата уникалност на текста „Възвишение”, определян самодоволно (и самоунищожително!) като роман. Склонността на българина към псувните е забеля

Съвременни творци в социалния жанр. Първата заплата Борислав изчака майка си да измие чиниите от обяда и когато тя бършейки още мокрите си ръце в хавлиената кърпа седна до масата той с тих и неуверен глас започна:  – Мамо, дай ми още сто лева? Този разговор винаги му тежеше, но независимо от това го повтаряше всяка седмица. Добре, сине, но да знаеш, че татко ти ме предупреди да не ти давам повече пари. То не че са ми останали кой знае колко в спестовната книжка! И още ми нареди да ти кажа да си намериш работа и след един месец да му покажеш парите от първата си заплата. Борислав взе парите, но майката усети, че бащиното послание не стигна до съзнанието му.  След завършването на гимназията единственият син на Мария и Тодор не пожела да кандидатства и учи по-нагоре и вече цяла година живееше при родителите си на техни разноски. Седи по цял ден на стола пред компютъра и край него се чуват картечни откоси и грохоти на танкови вериги и снаряди от безкрайните електронни