Аз знам, ще дойдат други времена! – Генка Богданова
Аз знам, ще дойдат други времена!
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика.
Аз знам, ще дойдат Златни времена,
духът ни помни векове такива,
сред вражески народи, племена,
възраждаща се – силна, жива.
Сам Бог дари ни този райски кът,
а Аспарух нарече го България.
Държава на балкански кръстопът,
бижу на континента – стария.
Прегазваха я алчни врагове,
и жива плът откъсваха от нея.
Оплаквала е мъртви синове,
свидни рожби в скута си люлее.
Като Феникс чуден се възражда
от пепелта на робства и несгоди.
Блага, деца и песни ражда
най-славният от всичките народи.
Аз знам, ще дойдат светли времена
за гордия народ на моята родина.
Духът ни сее златни семена,
в земята наша-приказна градина.
Генка Богданова
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“.
Аз пазя спомени за кръв гореща,
за мъже на галопиращи коне,
аз помня тяхната съдбовна среща
с прабългарката мъдра Пагане.
В съня си чувам някой, да ме вика,
чувствам как кипи кръвта гореща в мен -
потомка на България Велика,
горда българка със дух непобеден.
Духът ми, оцелял през вековете
и с Кубратовската мъдрост зареден,
бунтува се във мен, дори, простете,
днес се чувства угнетен и омърсен.
Забравили сме ценните завети,
на Кубрат – велик върховен хан,
за Аспарух и ордата с конете,
яздили от Волга, до стария Балкан.
За отвоюваното с кръв и сила
райско кътче – благодатната земя,
където нашата Родина мила,
като цвят неземен буйно разцъфтя.
Забравили сме за победи славни
на войската наша, ханове, царе.
Че на василевсите ромейски равни
са билИ и наши, български князе.
Че от Крума наследихме строг закон,
че Борис ни даде вяра и просвета.
че със Златен век дари ни Симеон,
и не сломи ни робството проклето.
Надарени със талант и с ум от Бог,
ний бяхме горда нация - юнаци.
А сега Европа, с тон надменен, строг,
ни отрежда място сред просяци.
Затова съм тъжна и съм гневна днес,
и ме наранява тази лоша „слава“!
Ние имаме достойнство, гордост, чест,
духът ни трябва да ги отстоява!
Вярвам аз, ще дойдат други времена,
народът български ще се пробуди,
СЛОВОТО ще сее златни семена,
над бездуховна пустош и заблуди!
На България достойните чеда,
ще върнат светлоликата й слава.
Родината ще вее горди знамена
светът отново ще я уважава!
Аз вярвам в силата на българския дух
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“.
Аз пазя спомени за кръв гореща,
за мъже на галопиращи коне,
аз помня тяхната съдбовна среща
с прабългарката мъдра Пагане.
В съня си чувам някой, да ме вика,
чувствам как кипи кръвта гореща в мен -
потомка на България Велика,
горда българка със дух непобеден.
Духът ми, оцелял през вековете
и с Кубратовската мъдрост зареден,
бунтува се във мен, дори, простете,
днес се чувства угнетен и омърсен.
Забравили сме ценните завети,
на Кубрат – велик върховен хан,
за Аспарух и ордата с конете,
яздили от Волга, до стария Балкан.
За отвоюваното с кръв и сила
райско кътче – благодатната земя,
където нашата Родина мила,
като цвят неземен буйно разцъфтя.
Забравили сме за победи славни
на войската наша, ханове, царе.
Че на василевсите ромейски равни
са билИ и наши, български князе.
Че от Крума наследихме строг закон,
че Борис ни даде вяра и просвета.
че със Златен век дари ни Симеон,
и не сломи ни робството проклето.
Надарени със талант и с ум от Бог,
ний бяхме горда нация - юнаци.
А сега Европа, с тон надменен, строг,
ни отрежда място сред просяци.
Затова съм тъжна и съм гневна днес,
и ме наранява тази лоша „слава“!
Ние имаме достойнство, гордост, чест,
духът ни трябва да ги отстоява!
Вярвам аз, ще дойдат други времена,
народът български ще се пробуди,
СЛОВОТО ще сее златни семена,
над бездуховна пустош и заблуди!
На България достойните чеда,
ще върнат светлоликата й слава.
Родината ще вее горди знамена
светът отново ще я уважава!
Генка Богданова
