Първата заплата – Дончо Нанов Дончев

Съвременни творци в социалния жанр.


Първата заплата


Борислав изчака майка си да измие чиниите от обяда и когато тя бършейки още мокрите си ръце в хавлиената кърпа седна до масата той с тих и неуверен глас започна: 
– Мамо, дай ми още сто лева?
Този разговор винаги му тежеше, но независимо от това го повтаряше всяка седмица.
Добре, сине, но да знаеш, че татко ти ме предупреди да не ти давам повече пари. То не че са ми останали кой знае колко в спестовната книжка! И още ми нареди да ти кажа да си намериш работа и след един месец да му покажеш парите от първата си заплата.
Борислав взе парите, но майката усети, че бащиното послание не стигна до съзнанието му. 
След завършването на гимназията единственият син на Мария и Тодор не пожела да кандидатства и учи по-нагоре и вече цяла година живееше при родителите си на техни разноски. Седи по цял ден на стола пред компютъра и край него се чуват картечни откоси и грохоти на танкови вериги и снаряди от безкрайните електронни компютърни игри. И това всеки ден и безкрай. 
Мария му говореше в моменти като днешния когато синът се сещаше да проговори и поиска пари да си намери някаква работа, но думите й винаги увисваха във въздуха…
Работлив, честен и прям човек беше Тодор и поведението на сина не беше по вкуса му и затова постави на Мария ребром въпроса да му каже до дни да си намери работа.
Месецът измина неусетно и наближи денят в който бащата ще поиска да му се покажат парите от първата заплата.
Срам не срам Борислав поиска от майка си петстотин лева и когато на вечерната маса Тодор попита къде е заплатата му синът извади парите и ги подаде на баща си. 
Тодор взе пачката с петолевки разгледа ги отвори вратичката на горящата кухненска печка и поглеждайки жена си с укор ги хвърли в жаравата. Борислав не трепна, но се изуми от неочакваните действия на баща си. Настана неловка тишина в която всичко неказано беше разбрано без думи. На следващата сутрин след като Тодор тръгна за работа Мария изчака сина да се наспи и като седнаха да закусват тя със строг глас занарежда: 
– Бориславе, аз повече пари не мога да ти давам, защото се свършиха. Още днес отивай да си намериш работа, защото месецът ще мине като предишния и татко ти отново ще попита за заплатата. 
Смесените чувства и мисли в главата на гузния син го доведоха до съмнения за правилността на постъпката на баща му, но в това, че след месец той отново ще го попита за заплатата и ще постъпи по същия начин като снощи, съмнения нямаше.
Следобедните часове на същия ден в района на сточна гара Борислав намери бригадира на хамалите и се договори от следващия ден да започне работа по разтоварване на въглища от вагоните. Със самосвали превозваха твърдото гориво по складовете от където ги разнасяха по домовете на хората които се отопляваха с печки. След първите пет работни дни въртене на лопатата за Борислав петъкът беше най-тежкият. Почивните дни минаха неусетно пред компютъра и от понеделника трудовите делници продължиха още по-уморителни и дълги. 
Така месецът завърши различно от всички други месеци на годината и когато Борислав получи парите от първата си заработена заплата с нетърпение зачака вечерта и резонния въпрос на баща си. Преди края на вечерята Тодор погледна в очите сина си и попита: 
–Къде е заплатата ти? 
Борислав бръкна във вътрешния джоб на сакото извади и почти ритуално подаде на баща си честно заработените пари. Тодор пое пачката забеляза, че парите са с различни банкноти и когато посегна да отвори вратичката на кухненската печка Борислав скочи като ужилен из зад масата хвана ръката на баща си преди да е хвърлил парите в огъня и изрева като ранен звяр: 
–Ти знаеш ли с колко труд съм изкарал тези пари, а ти искаш да ги изгориш!? 
Тодор седна обратно на стола усмихна се и спокойно каза: 
–Да-а разбрах, сине. Тези пари не ти ги е дала майка ти, а ти сам си ги изработил. Жено, я налей по чаша вино да пийнем за първата заплата на нашето момче!

Популярни публикации от този блог

Песни за една страна – Испанска хроника

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Тихият дон – филм 1957-58 год.