Към потомците – Младен Исаев
КЪМ ПОТОМЦИТЕ
Ще дойдете на грешната земя
като росата призори
пречистени.
Ще е отвян на битките дима
и няма да се чуват
изстрели.
Планетата след ужаса суров,
с първична красота
пред вас ще се разстила.
А вие ще обичате света
с любов,
която ще ви дава
много сила.
Едно дълбоко, ласкаво небе
ще ви примамва
в сините си бездни;
ще литвате натам,
де месецът дреме
с веслата в океана звезден…
Потомци мои,
весели деца,
дошли в света на смяна наша,
опалени от звезден вятър
и слънца,
вдигнете пълни с вино чаши!
За светлите дела на земния човек,
за любовта
и красотата,
за вашите деди,
които преди век
за вас проливаха
кръвта си свята!
Аз няма да съм с вас.
Аз своя дял изпих.
И моето столетие залезе.
Но бих се радвал,
ако моя стих
звучи на вашата трапеза.
Младен Исаев, 1962