Стихове за родината - Елица Ангелова
РОДИНА
Когато тръгвах от България,
между багажа приютих
Букварчето на дъщеря ми
и томче с приказки добри.
Сега в далечната страна
тя учи чуждата история,
но вечер всички у дома
на родния език говорим.
И глeдам с тръпнещо сърце
Букварчето си как отваря
и тихо срича: А, Бе, Ве...
И знам, че чува я България
АЗ ВЯРВАМ...
Измерват те. И в длани те побират...
Но аз не мога - малка съм, Родино.
Единствено те чувствам и разбирам
и искам, и се моля да те има.
Сега е трудно време. Изнемогваш.
Предават те чедата ти неверни.
Но ти мълчиш. И в миналото ровиш,
и търсиш знамената съхранени.
Бунтовната ти кръв кипи потайно.
Мъжете ти един ден пак ще скочат -
посока вярна ще ти начертаят
и координатите ще бъдат точни...
ВРЕМЕТО ПОВЕЛЯВА
Прииждат чужденци, купуват къщи -
във малки, изоставени села.
И бавно там животът се завръща.
(Изглежда, че е хубаво това.)
Продават се земите ти, Родино,
и сякаш ти откъсват жива плът.
Но знаеш, че стопаните заминаха -
в пръстта ти само плевели растат.
Кои са свои и кои са чужди?! -
Объркана, смутена питаш днес.
На тези, дето идват да се трудят,
подай, Родино, двете си ръце.
Но, ако някой идва да те граби,
бъди нащрек, мъжете си сбери -
спомни годините на мощ и храброст
и славното си име възцари
СЪЛЗИЦА
Един баща детето си заклал.
Момиче изнасилили, убили.
Дечица малтретирали без жал...
В душите само ужас се налива.
И питам се: как този мой народ
все повече духовно се изражда?
Загубил вяра в по-добър живот,
с безсилна злоба себе си наказва.
Владетели на нашите съдби -
управници, държавници, водачи...
Дано поне за миг ви заболи -
сърцата ви сълзица да изплачат.
НЕ СЪМ БЕГЛЕЦ
Не съм беглец. И ти добре го знаеш -
(сама отвори всичките врати).
Родино моя, майчице България,
с попътен вятър ме благослови.
Ще скитам по света - като сираче.
Не знам какъв ще бъде моят ден...
Когато тръгвах от България,
между багажа приютих
Букварчето на дъщеря ми
и томче с приказки добри.
Сега в далечната страна
тя учи чуждата история,
но вечер всички у дома
на родния език говорим.
И глeдам с тръпнещо сърце
Букварчето си как отваря
и тихо срича: А, Бе, Ве...
И знам, че чува я България
АЗ ВЯРВАМ...
Измерват те. И в длани те побират...
Но аз не мога - малка съм, Родино.
Единствено те чувствам и разбирам
и искам, и се моля да те има.
Сега е трудно време. Изнемогваш.
Предават те чедата ти неверни.
Но ти мълчиш. И в миналото ровиш,
и търсиш знамената съхранени.
Бунтовната ти кръв кипи потайно.
Мъжете ти един ден пак ще скочат -
посока вярна ще ти начертаят
и координатите ще бъдат точни...
ВРЕМЕТО ПОВЕЛЯВА
Прииждат чужденци, купуват къщи -
във малки, изоставени села.
И бавно там животът се завръща.
(Изглежда, че е хубаво това.)
Продават се земите ти, Родино,
и сякаш ти откъсват жива плът.
Но знаеш, че стопаните заминаха -
в пръстта ти само плевели растат.
Кои са свои и кои са чужди?! -
Объркана, смутена питаш днес.
На тези, дето идват да се трудят,
подай, Родино, двете си ръце.
Но, ако някой идва да те граби,
бъди нащрек, мъжете си сбери -
спомни годините на мощ и храброст
и славното си име възцари
СЪЛЗИЦА
Един баща детето си заклал.
Момиче изнасилили, убили.
Дечица малтретирали без жал...
В душите само ужас се налива.
И питам се: как този мой народ
все повече духовно се изражда?
Загубил вяра в по-добър живот,
с безсилна злоба себе си наказва.
Владетели на нашите съдби -
управници, държавници, водачи...
Дано поне за миг ви заболи -
сърцата ви сълзица да изплачат.
НЕ СЪМ БЕГЛЕЦ
Не съм беглец. И ти добре го знаеш -
(сама отвори всичките врати).
Родино моя, майчице България,
с попътен вятър ме благослови.
Ще скитам по света - като сираче.
Не знам какъв ще бъде моят ден...
Едно парче от твоята погача
оставям тук - за другите след мен.
оставям тук - за другите след мен.