Бежанци - Димитър Нейков

Снимка: Сърджан Зивулович, Словения.

- Тате, тате, какво е бежанци? – не спираше с въпросите Митко. Баща му по навик веднага отвори Уикипедия и прочете:
- „Бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Обикновено това са хора, които бягат от война.“
- Какво, какво, какво?! Единствено, разбрах, че бягат от война!
- Това ти е достатъчно – отряза го баща му.
- Тате, тате, ама защо всяка вечер по новините говорят за тях? Аз разбрах, че бягат от родината си Сирия, защото там има война, но защо говорят, че е опасно като са дошли тук? Войната с тях ли ще дойде?
Баща му се позасмя и отговори:
- Не, сине, не е опасно, че войната може да дойде с тях. Просто много от хората се опасяват, че нашата бедна държава трябва да се грижи и за тях. Настанени са да живеят в мизерни условия. Абе слушай новините и ще разбереш.
Майка му слушаше разговора и се намеси:
- Мите, помниш ли, че съм ти разказвала, че твоите прабаба и прадядо и техните родители също за бежанци?
- Как бе, мамо, прабаба и прадядо не са ли българи?
- Българи са разбира се! Но са живеели на територията на днешна Турция, близо до гр. Одрин. Имало е цели села, населени предимно с българи. Нашият род е от такова село - Еникьой или Ново село.
- Добре де, мамо, а защо са избягали от там?
- За да си спасят живота, сине. Турската армия е минавала и избивала всички българи. Това се е случило през 1913 г. Прабаба ти е била на 11 г., а прадядо ти - на 13 г. Една нощ са разбрали, че в съседното село всички българи са избити и родителите им са събрали децата и са хукнали към България ... без нищо.... Всичко са оставили там, но са спасили най-ценното – живота! Така са направили всички семейства ....които са успели... За някои е било късно...
- Мамоооо, не плачи! Винаги като ми разказваш тази история плачеш! Сигурно след 100 г. някоя сирийска майка ще разказва на детето си тяхната история за бежанци и тя също ще плаче... Добре де, мамо, от тогава са минали 100 г., измислен е компютъра, ракети летят в космоса, а защо се случва същото с хората?
- Майка му въздъхна тъжно и безсилно повдигна рамене...

5 клас, 2014 г., Митко
Димитър Нейков

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Песни за една страна – Испанска хроника

Изображение
Двама големи български творци са вдъхновени от героизма на испанския народ в защита на републиката и свободата, също от работническата солидарност и Интернационалните бригади. Те дават художествен израз на подкрепата от българския народ за испанските братя по участ. Никола Вапцаров създава през 1936-1938 година поетичната поредица „Песни за една страна“. Илия Бешков   през 1936 година  рисува знаменитата поредица от рисунки „Испанска хроника“. Испания Какво бе ти за мене? —     Нищо. — Една загубена страна на рицари и на плата. Какво бе ти за мен? —     Огнище          на някаква любов жестока,          която диво се опива          от кръв                   от блясък на ками;          от шлагери                   и от китари          от страст,                   от ревност                          и псалми. Сега за мене ти си участ. Сега за мене си съдба. И аз участвам неотлъчно в борбата ти за свобода. Сега горя, сега се радвам на всеки боен твой успех
Прочетете още

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала
Прочетете още