Народните художници - Александър Жендов
 |
| Възпоменателна плоча пред Къща-музей "Александър Жендов" |
 |
| Корица на "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов |
 |
| Илюстрация към "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов |
 |
| Илюстрация към "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов |
 |
| Илюстрация към "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов |
 |
| "Акробати" Александър Жендов |
 |
| "Посрещане на партизаните 9.IX.1944" Александър Жендов |
 |
| "Империалисти сурвакари" 1930г. Александър Жендов |
 |
| "Империализмът подава "братска" ръка на СССР" 1931г. Александър Жендов |
 |
| "Първи август мина спокойно" Александър Жендов |
 |
| "Вождът" 1932г. Александър Жендов |
Александър Стефанов Жендов – график, живописец, народен художник (1963г. Посмъртно). Роден на 26 август 1901 в София. Починал е на 29 октомври 1953 в София. Работи в областта на политическата карикатура и рисунка, плаката, приложната графика и живописната композиция. Занимава се с публицистична дейност.
Започва творчеството си през 1917, като карикатурист в прогресивните списания и вестници "Смях и сълзи", "Българан", "Червен смях", "Маскарад", "Звънар" и др. Сътрудничеството продължава през 30-те годии в "Жупел", "Поглед", „РЛФ“. Редактор е на „Жупел“, „Поглед“ и „Фронт на трудово-борческите писатели“. Освен с фамилното и бащиното име (Жендов, Стефанов) се подписва и с псевдонима "Спиридонов", а под фелейтоните с "Чичо Слон", "Червен Нане" и др.
Политическите карикатури, рисунки, плакати и фейлетони разкриват Жендов като художник комунист посветил изкуството си на класовата борба.
През 1923-1925 Жендов учи живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов, след което имигрира и става ученик на Арнолди във Виена. От 1926 до 1927 е в Германия, а от 1927 дъ 1930 следва и завършва Виш художествено-технически институт в Москва при професор Владимир Фаворски и професор Дмитрий Щеренберг. За сформирането му като революционен художник и опитен график положително влияние оказват съветските творци Д.Моор, А. Дейнека, В. Маяковски и западните прогресивни графици Г. Грос и К. Колвиц.
През 1930 Жендов се връща в България, като носи атмосферата на съветското борческо изкуство. Веднага се включва в революционното движение. През 1931 по инициатива на БКП създава Дружеството на новите художници. Жендов активно се участва в борбите му за ново идейно реалистично изкуство и скоро става негов председател. Участва в изграждане на Съюза на трудово-борческите писатели (1931), и Съюза на приятелите на СССР, като става член на техните ръководства.
През 30-те години взема участие в дискусиите за изясняването на проблемите около зараждането на социалистическия реализъм в българското изкуство. Сюжети за своето творчество Жендов черпи от борбите и живота на градския пролетариат през 20-те и 30-те години. Творбите му са наситени с политическа страст и ясна мисъл. Те са насочени срещу язвите на капиталистическото общество и буржоазните управници, срещу монархията и фашизма, срещу българския и световен капитализъм и политическия режим, срещу кариеристичните борби на властващите партии и срещу Хитлер и фашизма.
Към враговете на народа Жендов е безпощаден: „Стачка“, „Съвременните равноапостоли“, „Големи и малки“, „Конфликта Гичев-Гергинов“, „В Лозана“, „Последните усилия на г-н професора“. На тези образи Жендов противопоставя образите на работническата класа: „Стачен пост“, „Работник“, „Вождът“, „Работнически агитатор“ и др. Тези обобщени образи стават символи на силата на работническата класа и на социалния протест на трудовия народ. С карикатури и плакати Жендов излиза в защита на младата съветска държава: „Империалистически сурвакари“, „Далечният изток“, „Ленин“ и др. През времето на Втората световна война Жендов създава серия от карикатури срещу международната реакция и фашизма: „Защо Хитлер мълчи“, „Последното стратегическо скъсяване на германския фронт“. Като военен художник в Отечествената война Жендов създава серия рисунки от бита на войниците: „Раненият другар“, „Щурмовак“, „Разпит на пленници“ и др, с които участва в изложбата „Фронт и тил“ 1944.
След народната победа на9 септември 1944 Жендов излиза с ярки политически карикатури и плакати срещи монархията и опозицията: „В сянката на короната“, „Кобуртски неволи“, „Предизборна серенада“ и др. През 1947 устройва единствената си самостоятелна изложба от живописни творби, темпери и цветни рисунки. Тук е показан цикъла „Минало“, в който е разкрит живота на пролетарските деца при капитализма, жертви на буржоазна експлоатация. Тези мрачни спомени от миналото оживяват в „Зима“, „Съперници“, „Дибют“, „Престъпник“, „Музика“ и др. Подобни образи, които са нещо ново в българското изкуство, той създава още през 1924 в илюстрациите си към стихосбирката на Хр. Смирненски „Зимни вечери“.
През 1949 създава композицията "Пред смъртния одър на вожда" (НХГ).
През 1950 е репресиран с прякото участие на Вълко Червенков и Тодор Жевков.
Жендов застъпва разнообразни техники – рисунка с перо, гваш, графика и маслени бои. Графичният език на художника се отличава с определен лаконизъм, отчетливост на композицията и ясност на рисунката.
На негово име е учредена награда на СБХ за плакат и приложна графика. Награден е с орден „9 септември 1944“ III степен (1946) и с орден „Кирил и Методи“ I степен (1963 посмъртно)
"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980
