БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и...