Теа Монева - Децата на Европа

Децата на Европа


Билет след билет,
летище след летище,
самолет след самолет
се превръщат
все повече и повече
в бездомници,
в бездомници
с дом.

Теа Монева, октомври 2016г.

Популярни публикации от този блог

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Изображение
"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия
Прочетете още

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Назъм Хикмет

Изображение
ПОЛЕМИКА Ти виждаш утринния изгрев само, аз виждам - и нощта. Той вижда мрака нощен само, а аз - и утринта. АВТОБИОГРАФИЯ Написана на 11 септември 1961 година в Източен Берлин родих се през 1902 не съм се връщал там където съм роден не обичам да се връщам на три години научих че съм внук на паша от Халеб на деветнадесет в Москва бях студент в Комуниверситета на четиридесет и девет - пак в Москва гост на ЦК в поезията съм от четиринайсетгодишен едни познават видовете треви други видовете риби а аз видовете раздели едни знаят наизуст имена на звезди аз имена на раздели спал съм в големи затвори и големи хотели опитал съм вероятно всички блюда на света и знам вкуса на глада впрочем и вкуса на гладната стачка на тридесет искаха да ме обесят на четирийсет и осем искаха да ме наградят с награда за мир и я получих на тридесет и шест за половин година изминах четири метра по бетонния под на килията на петдесет и девет за осемнадесет часа прелетях от Пр...
Прочетете още