Аз знам, ще дойдат други времена! Аз знам, ще дойдат други времена, България ще бъде пак Велика. Ще вее пак победни знамена, ще се изправи – горда, яснолика. Аз знам, ще дойдат Златни времена, духът ни помни векове такива, сред вражески народи, племена, възраждаща се – силна, жива. Сам Бог дари ни този райски кът, а Аспарух нарече го България. Държава на балкански кръстопът, бижу на континента – стария. Прегазваха я алчни врагове, и жива плът откъсваха от нея. Оплаквала е мъртви синове, свидни рожби в скута си люлее. Като Феникс чуден се възражда от пепелта на робства и несгоди. Блага, деца и песни ражда най-славният от всичките народи. Аз знам, ще дойдат светли времена за гордия народ на моята родина. Духът ни сее златни семена, в земята наша-приказна градина. Генка Богданова Аз вярвам в силата на българския дух Аз нося спомен за безкрайни степи, за слънце грейнало в лазурна вис, за зимни степни ветрове свирепи, топли юрти, с дъх ухаещ н...
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова