Приказки от Жак Превер с рисунки на Пабло Пикасо
 |
| Цирк на панаир, Пабло Пикасо, 1922 г. |
Изписана страница
четири и четири осем
осем и осем шестнайсет…
Повторете! - казва учителят,
Две и две четири,
четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет.
Ала ето, че птицата-лира долита,
по небето прелита
и детето я гледа,
детето я слуша,
детето я вика:
Избави ме,
с мен поиграй,
птицо красива!
Птицата слиза тогава
и със детето играе.
Две и две четири…
Повторете! - казва учителят,
а детето играе,
с него играе прекрасната птица…
Четири и четири осем
осем и осем шестнайсет,
колко правят шестнайсет и шестнайсет?
Не се знае, навярно нищо не правят те
и преди всичко не са трийсет и две.
Изглежда така е
и те си отиват.
И детето скрива птицата красива
отдолу под чина си
и всички дечица
чуват песента й,
те всичките слушат
музиката й звънлива
и осем и осем си отиват,
и четири и четири, и две и две
на свой ред също се скриват,
и едно и едно не са ни едно, нито две,
едно по едно изчезват и те.
И птичата лира звъни,
детето запява
и учителят крещи:
Престанете със тия шеги!
А в детските уши
музика звучи
и мрачните стени на класната стая
постепенно се стопяват.
И стъклата стават на пясък,
мастилото на вода,
чиновете се превръщат в дървеса,
тебеширът във скала
и във птици всички ученически пера.
 |
| Пабло Пикасо |
Песен на работничките в консервните фабрики
Танцувайте, танцувайте сега
момиченца невръстни,
танцувайте край тия фабрики навъсени,
там скоро ще попаднете,
танцувайте, танцувайте
вий, селски дъщери невръстни,
дъщерички на рибари.
Феите, които идваха в съня ви
край люлките ви детски
бяха наети
от богаташите суетни,
предсказаха ви бъдещето те
и то не беше никак весело.
Ще живеете нещастни
и ще имате много деца,
много деца,
много нещастници,
които ще имат много деца,
много нещастници,
които ще имат много деца,
много нещастници,
които ще имат много деца,
много деца,
много деца…
Танцувайте, танцувайте сега
момиченца невръстни,
танцувайте край тия фабрики навъсени,
там скоро ще попаднете,
танцувайте танцувайте
вий, селски дъщери невръстни,
дъщерички на рибари.
 |
| Момиче с топка, Пабло Пикасо |
Училище за изящни изкуства
От плетено сламено кошче
бащата изважда хартиено топче.
Той го запраща
в искрящата жар
и пред децата стаени в захлас
мигом израства тогава
в хилядоцветна премяна
японското цвете голямо -
мимолетният лотос засмян.
И децата мълчат,
стоят удивени.
Никога в техния спомен след време
няма да клюмне цветът,
нетрайният цвят
разцъфнал пред тях,
за тях само в миг
сътворен.
 |
| Рисунка на кон, Пабло Пикасо |
Конят на острова
Живее той напълно сам на остров в някакъв далечен океан. Там си похапва островна трева, а зад гърба му спрял е край брега корабът, със който е доплувал, със него той оттук ще отпътува.
Отшелник този кон не е, обича обществото на другите коне; би искал с нещо полза да им принесе, но самотността го отегчава. И както продължава трева да си пасе, за своята велика мисъл разсъждава.
А тази мисъл е да се завърне при другите коне и да им каже:
- Най-после нужна е промяна.
- Промяна на кое? - ще го попитат те.
И той ще отговори:
-Промяна на живота, който водим, толкова нещастен и окаян е, че повече така не можем.
Но едрите, добре охранени коне, ония дето теглят катафалките на знатните люде, каляските на земните царе, и на които със слама са окичени главите, ще пожелаят да го спрат и тъй ще му рекат:
-Ти от какво си недоволен бе, не е ли конят най-благородният помощник на човека?
И ще му се присмеят.
Тогава бедните коне, които влачат товарните коли, не ще посмеят да кажат мнението си дори.
Но конят, който на острова си всичко е обмислил ще извика:
- Щом съм помощник на човека туй не значи, че ще му бъда винаги длъжник.
Човекът ни отрупа с подаръци безброй, но с щедростта си прекали, нали точно той ни подари камшик, нагайка, наочници, шпори и стрък?, а след това ни сложи във устата и даже под краката желязо, за да не ходим боси, и понеже металът е студен - за да ни стопли с желязо нажежено ни дамгоса…
Но свърши моето търпение, не е ли време тия бижута да си вземе, какво ще кажете по тез въпроси? Защо с огромни букви човекът е написал по всичките стени, стените на конюшните, на кавалерийските казарми, на хиподрумите, дори по мрачните стени на всички кланици и конските месарници: „Бъдете със животните добри!”? Признайте, че така желае с конете да се подиграе!
На бедните коне тогава ще почне ясно да им става, те заедно при хората ще се явят и най-решително ще заявят:
Конете:
Господа, разбира се ще теглим вашите каруци и вашите рала, ще тичаме по хиподрумите, ще вършим всичко както досега, но знайте, че така ви правиме услуги и в замяна на това от вас желаем да получим други. След като умрат конете се случва да ядете плътта ни - ние не се намесваме, ако това харесвате не протестираме, тъй като намираме, че своенравен е вкусът и сутрин във леглото един закусва с овес и със кафе, а друг овес със шоколад яде, но съвсем не е прилично да ни биете с камшици, туй мислим е недопустимо и трябва да се разбере.
Освен това желаем овес, прясна вода и отпуска за всеки, и после нека с уважение човека на нас да гледа защото сме коне, а не говеда.
Първият, който с камшик замахне ще го ухапем.
Вторият, който замахне ще го премахнем. Туй да се знае!
И хората ще разберат накрая, че май са прекалили и ще решат да бъдат по-вежливи.
И конят се подсмива когато мисли за тези неща и за деня, когато ще се случат.
Иска му се да запее, но не смее понеже е самичък и свикнал е да пее в хор със другите коне, тогава вдига си главата и извиква:
„Да живее свободата!”
На острови различни викът дочуват други коне и напрегнали гърлата на свой ред се провикват: „Да живее свободата!”
И всички хора от островите и от континента когато слушат този крясък се питат: „какво ли може туй да е?”,а после се успокояват и си казват като повдигат рамене: „Пак цвилят някакви коне, кога ще замълчат?”
И дори не се досещат какво конете им кроят.
Жак Превер в превод на Иван Кьосев, публикувани в „Литературен свят“.
