Владимир Маяковски – Заповеди до армията на изкуството

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - стихове за Октомврийската революция.

Заповед до армията на изкуството


Туткат се на старите бригадите.
Туткане
кого ще разтуши?
Другари,
на барикадите –
барикади от сърца и души!
Комунист е, който срязва с пристъп
всеки мост за връщане назад!
Доста крачехме, футуристи:
в бъдното – скок – крилат!
Влак сглобяваш – железа и пара.
Недостатъчно е то!
Ако песни гарата не претоварят –
за какво е изнамерен ток?!
Награмадявайте звук след звук вий
и напред
с вика
с песента!
Има още хубави букви:
еР,
Ша,
Щя.
Малко е да запретнеш ръкави,
да те грабне на труда подемът!
Армията в бой ще се отправи,
ако музиканти марш подемат!
На лицата – рояли загърмяли!
Влизай в строя, барабан наш!
Все едно – барабан ли,
роял ли –
само гръм да е!
Само марш!
Ний ли осаждени до очите
край фабричните пещи
с чужди завъркулки
вити
втрещени ще се вблещим?!
Разплати старите сметки
с истини дребни и хитри!
Улиците са наште четки.
Площадите – палитри.
На времето
в безброя листи
наште дни не са възпети.
На улицата, футуристи,
барабанчици и поети!

Владимир Маяковски, 1918 
Превел Николай Антонов 

Препуска червената конница, Казимир Малевич, 1928 г.

Заповед №2 до армията на изкуствата


Вам –
баритони, баси, тенори и прочие обери,
угоени като гвардейски армии,
разтърсващи оборите, наречени опери,
от Адам
до днес
с ромеожулиетовски арии.

Вам –
художници,
вам, които като затлъстели кобили
цвилите и пасете красотата
и със средства
стари като библии
изографисвате нашего брата.

Вам –
срамотите си скрили зад мистични листчета,
с бръчки челата си гримирали –
футуристчета,
имажинистчета,
акмеистчета,
оплетени в паяжините на римите.

Вам –
сменили с прически рошави
академическата плешивост,
а с цървули – бутешния лак,
вам – пролеткултовци,
пришиващи
кръпки върху изтъркания Пушкинов фрак.

Вам –
надуващи
кавали по асфалтовите пътища,
грешащи тайно
и явно коленичещи,
които си представяте бъдещето
във вид на заплати академически.

Вам говоря –
аз,
гениален или бездарен, изригващ
лозунги,
              стихове
                           и плакати –
казвам ви: Достатъчно! Стига! –
докато не са ви прогонили с приклади.
Достатъчно!
Спрете!
Забравете
                и плюйте
на рими,
на палитри
и арии
и на прочието мелехлюндии
от арсенала на изкуствата стари.

Кому е нужно
вашето: „Ах. благородния,
как обичаше,
но го излъгаха..."
Чуйте вика
на влаковете и параходите:
„Дайте ни нефт и въглища!“

Докато се разтакаваме и плещим,
докато издигаме платформи –
над света се носи вопъла на вещите:
„Дайте ни нови форми!“

Няма вече глупаци –
с лъжи да закусват,
да слушат „маестрата“ със зяпнали уста,
Другари,
дайте ново изкуство,
такова,
че да измъкнем републиката от калта.

Владимир Маяковски, 1921
Превел Стефан Цанев

Новата планета, Константин Юон, 1921 г.

Ляв марш
(на матросите)


Разгръщайте се в марш! В крак с марша!
Долу словесните клаузи!
Млъкнете, оратори!
Ваша
Е думата,
другарю маузер.
Стига сме влачели прангата
на закона Адамов и Евин.
Напред, историйо крантава!
Леви!
Леви!
Леви!

Ей, синеблузи!
На борда!
Напред,
срещу вълните!
На броненосците горди
носовете нима са разбити?!
Нека
лъвът от короната
британска в лицето реве ви.
На комуната вий сте бронята.
Леви!
Леви!
Леви!

Зад
планините от горест
слънчева радост ви чака.
През морета
от мор и умора
милионна крачка печатай!
Нека наемната банда
с ярост над вас гръмотеви –
не свеждай глава пред Антантата.
Леви!
Леви!
Леви!

Кой там за бъдното пита,
с очи назад обърнати?
Пролетарии,
пръсти впийте
на стария свят в гърлото!
Очи напред вторачвай!
Назад вторачвай цеви!
Кой там с десния крачи?
Леви!
Леви!
Леви!

Владимир Маяковски, 1918
превел Стефан Цанев 


Среща на Владимир Маяковски с червеноармейци.

ПРИКАЗ
ПО АРМИИ ИСКУССТВА

Канителят стариков бригады
канитель одну и ту ж.
Товарищи!
На баррикады! —
баррикады сердец и душ.
Только тот коммунист истый,
кто мосты к отступлению сжег.
Довольно шагать, футуристы,
в будущее прыжок!
Паровоз построить мало —
накрутил колес и утек.
Если песнь не громит вокзала,
то к чему переменный ток?
Громоздите за звуком звук вы
и вперед,
поя и свища.
Есть еще хорошие буквы:
Эр,
Ша,
Ща.
Это мало — построить парами,
распушить по штанине канты.
Все совдепы не сдвинут армий,
если марш не дадут музыканты.
На улицу тащите рояли,
барабан из окна багром!
Барабан,
рояль раскроя ли,
но чтоб грохот был,
чтоб гром.
Это что — корпеть на заводах,
перемазать рожу в копоть
и на роскошь чужую
в отдых
осовелыми глазками хлопать.
Довольно грошовых истин.
Из сердца старое вытри.
Улицы — наши кисти.
Площади — наши палитры.
Книгой времени
тысячелистой
революции дни не воспеты.
На улицы, футуристы,
барабанщики и поэты!

Плакати създавани от Маяковски.


ПРИКАЗ No 2
АРМИИ ИСКУССТВ

Это вам —
упитанные баритоны —
от Адама
до наших лет,
потрясающие театрами именуемые притоны
ариями Ромеов и Джульетт.

Это вам —
пентры,
раздобревшие как кони,
жрущая и ржущая России краса,
прячущаяся мастерскими,
по-старому драконя
цветочки и телеса.

Это вам —
прикрывшиеся листиками мистики,
лбы морщинками изрыв —
футуристики,
имажинистики,
акмеистики,
запутавшиеся в паутине рифм.
Это вам —
на растрепанные сменившим
гладкие прически,
на лапти — лак,
пролеткультцы,
кладущие заплатки
на вылинявший пушкинский фрак.

Это вам —
пляшущие, в дуду дующие,
и открыто предающиеся,
и грешащие тайком,
рисующие себе грядущее
огромным академическим пайком.
Вам говорю
я —
гениален я или не гениален,
бросивший безделушки
и работающий в Росте,
говорю вам —
пока вас прикладами не прогнали:
Бросьте!

Бросьте!
Забудьте,
плюньте
и на рифмы,
и на арии,
и на розовый куст,
и на прочие мелехлюндии
из арсеналов искусств.
Кому это интересно,
что — «Ах, вот бедненький!
Как он любил
и каким он был несчастным...»?
Мастера,
а не длинноволосые проповедники
нужны сейчас нам.
Слушайте!
Паровозы стонут,
дует в щели и в пол:
«Дайте уголь с Дону!
Слесарей,
механиков в депо!»

У каждой реки на истоке,
лежа с дырой в боку,
пароходы провыли доки:
«Дайте нефть из Баку!»
Пока канителим, спорим,
смысл сокровенный ища:
«Дайте нам новые формы!» —
несется вопль по вещам.
Нет дураков,
ждя, что выйдет из уст его,
стоять перед «маэстрами» толпой разинь.
Товарищи,
дайте новое искусство —
такое,
чтобы выволочь республику из грязи.

Плакати създавани от Маяковски.

ЛЕВЫЙ МАРШ
(МАТРОСАМ)

Разворачивайтесь в марше!
Словесной не место кляузе.
Тише, ораторы!
Ваше
слово,
товарищ маузер.
Довольно жить законом,
данным Адамом и Евой.
Клячу историю загоним.
Левой!
Левой!
Левой!

Эй, синеблузые!
Рейте!
За океаны!
Или
У броненосцев на рейде
ступлеыы острые кили?!
Пусть,
оскалясь короной,
вздымает британский лев вой.
Коммуне не быть покоренной.
Левой!
Левой!Левой!

Там
за горами горя
солнечный край непочатый.
За голод,
за мора море
шаг миллионный печатай!
Пусть бандой окружат нанятой,
стальной изливаются леевой,—
России не быть под Антантой.
Левой!
Левой!
Левой!

Глаз ли померкнет орлий?
В старое ль станем пялиться?
Крепи
у мира на горле
пролетариата пальцы!
Грудью вперед бравой!
Флагами небо оклеивай!
Кто там шагает правой?
Левой!
Левой!
Левой!


Още: Владимир Маяковски – фото разказ
          Какво пък! - Владимир Маяковски

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

До Главнокомандващия въоръжените сили на СССР маршал Сталин