Пьотр Кропоткин - Производителността е залог за успеха в освобождаването на труда
ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917
 |
| Пьотр Кропоткин |
...Тези трудове ме накараха да проуча по-внимателно някои страни от стопанския живот на съвременните народи. Като четях лекции в различните градове на Англия и Шотландия, аз използвах тези пътувания както за продължителни беседи с работниците, така и за разглеждането на всякакви фабрики и заводи, на каменовъглени мини и на големите корабостроителници, без да забравям при това малките работилници в такива големи центрове на занаятчийското производство като Шефилд и Бирмингам.
Като се запознавах по такъв начин с реалния живот, аз постоянно имах предвид въпросите: какви форми трябва да приеме производството върху социалистическите принципи, тоест организираното от самите трудещи се за най-доброто задоволяване на всички нужди на населението. Мнозинството социалисти казваха дотогава, че цивилизованото общество произвежда много повече, отколкото е нужно за осигуряване на благосъстоянието на всички, и че не е правилно само разпределението на онова, което се произвежда. „Когато – казваха те – се извърши социалната революция, всеки ще трябва само да се върне в своята фабрика или работилница и да се залови за предишната си работа. Обществото само завладява принадената стойност, тоест печалбата, която сега отива при капиталиста.“ Аз напротив, се убедих, че при съвременната система на частна собственост самото производство, което се ръководи от печалбата, е тръгнало в невярна посока и то е съвсем недостатъчно дори за задоволяването на основните жизнени потребности на цялото население. При такава ниска производителност „благосъстоянието за всички“ не е възможно. Частната собственост и производството в името на печалбата направо пречат за истинското задоволяване на потребностите на населението, колкото и скромни да са те в днешно време при грамадната маса от хората.
Нито един продукт, отбелязвах аз, не се произвежда в по-голямо количество, отколкото е нужно за задоволяване на всички потребности. „Препроизводството“, за което говорят толкова често, означава само, че масите са прекалено бедни и не са в състояние да си купуват дори предметите от първа необходимост, произведени от тях, и от които те имат голяма нужда. А между това във всички образовани страни производството, както промишленото, така и селскостопанското, много лесно може и трябва да бъде увеличено до такова равнище, за да осигури задоволяването на всички. Този мисли ме поведоха към проучване на въпроса какво може да стане съвременното земеделие, а също така как да се преустрои образованието върху нови принципи, за да даде възможност на всеки да се заеме с приятен и производителен физически и умствен труд и да засили общата производителност. Развих тези мисли в редица статии, които се появиха в „Nineteenth Century“ и след това излязоха и в отделна книга със заглавието „Fields, Factoriesq and Workshops“.
Изучаването на икономическия живот на народите ме доведе до заключението, че ние съвсем не сме толкова богати, както ни се струва. Най-богатата страна в света е Англия. Но ако съберем всичко, което тя получава от своите поля, от рудниците, от многобройните си фабрики и заводи и от световната търговия, и го разделим по равно между нейните жители, получава се само по рубла и половина на човек за един ден и в никакъв случай повече от две рубли. От това вече се вижда, че социалната революция, където и да се извърши, ще трябва от най-първите си дни да постави за своя главна задача увеличението на производството. През първите години след освобождението неизбежно ще се увеличи потреблението на храна и на всякакви стоки, тъй като досега във всички страни на Европа цяла трета част от населението води винаги полугладно съществуване и понася недостига от дрехи и от всичко друго. Следователно всички народи трябва да напрегнат силите си, за да развият мощно в своите страни и да усъвършенстват, от една страна, земеделието, а от друга – да развиват усилено обработващата промишленост. В това е залогът за прогреса и за успеха в освобождаването на труда от робството на капитала...
Пьотр Кропоткин, из „Записки на революционера“, 1902 г., 1933 г.
