Леярят на топове – Георг Веерт
 |
| „На старият уралски завод“, Борис Йохансон, 1937г. |
Леярят на топове
Роса искреше, чучулига
запя над полските бразди;
тогава тя, жената бедна,
момчето, бедното, роди.
Когато стана на шестнайсет
чудесен момък, здравеняк,
постъпи той в една леярна
и вече не подгъна крак.
Бърникаше в търбуха огнен
на черната висока пещ,
а после пускаше да плисне
металния поток горещ.
Топове лееше — ревяха
те над моря и планини,
превърнаха далечна Индия
и Франция във съсипии.
Те бълваха снаряди тежки
дори над мирния Китай —
британската военна слава
занесоха чак в онзи край.
Не спря топове дългобойни
да лее нашият леяр,
но попрегърби се снагата
и той усети, че е стар.
Не слушаха ръцете вече
и бе съвсем изнемощял —
тогава с други като него
изхвърлиха го вън без жал.
Боляха го гърдите, сякаш
гърмяха вътре с рев и вой
топовете, които нявга
в леярната излял бе той.
Но той спокойно рече: „Знайте,
зли грешници, ще дойде час,
топове други ще излеем,
но с тях ще стреляме по вас!“
Георг Веерт
Георг Веерт е роден 1822 в Детмолд (Германия), а умра 1856 в Хавана (Куба). Фридрих Енгелс го нарича „първият и най-значителен поет на немския пролетариат“. Приятел и съратник е на Маркс и Енгелс. Освен стихове пише обществено-критичен хумор.
 |
| Ковашки цех на металургичния завод в Рив де Жие, гравюра от средата на 19ти век. |
