Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.
Герника
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
ИЗКУСТВОТО В БИТКА С ФАШИЗМА!
"Герника", Пабло Пикасо, 1937г.
Картината е протест срещу бомбардировката на мирното баско селище Герника. На 26 април 1937 година авиацията на немските фашисти, съюзници на Франко в Испанската гражданската война при бомбардировка изравняват Герника със земята.
Герника след бомбардировката на 26 април 1937 г.
Правителството на Испанската република, поръчва на Пабло Пикасо платно за павилиона на Световното изложение в Париж през 1937 година. Пикасо приема поръчката и първоначално решава да работи над темата "Художникът и неговото ателие". След като научава за унищожителните бомбардировки над Герника, обаче той изоставя първоначалната тема - невъзможно е творецът да остане безучастен към страданието на своя народ и новата световна заплаха.
Късометражния филм "Герника" от 1950 г., съчетава картината на Пикасо и поемата "Победата на Герника" от Пол Елюар. Режисьори са Алан Рене и Робарт Есен, композитор Ги Бернар:
"Герника" е дипломния филм на Емир Кустурица (режисьор, сценарист и оператор) посветен на съдбата на еврейско семейство. Филмът е спечелил първа награда на Фестивала за студентско кино в Карлови Вари, 1978 г.:
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова
Възпоменателна плоча пред Къща-музей "Александър Жендов" Корица на "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов Илюстрация към "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов Илюстрация към "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов Илюстрация към "Зимни вечери" 1924г. Александър Жендов "Акробати" Александър Жендов "Посрещане на партизаните 9.IX.1944" Александър Жендов "Империалисти сурвакари" 1930г. Александър Жендов "Империализмът подава "братска" ръка на СССР" 1931г. Александър Жендов "Първи август мина спокойно" Александър Жендов "Вождът" 1932г. Александър Жендов Александър Стефанов Жендов – график, живописец, народен художник (1963г. Посмъртно). Роден на 26 август 1901 в София. Починал е на 29 октомври 1953 в София. Работи в областта на политическата карикатура и рисунка, плаката, приложната графика и живописната композици...
