Алвин Тофлър – Семействата на бъдещето
Публикуваме части от книгата "Третата вълна" на основателя на футурологията, американския философ и журналист Алвин Тофлър. Книгата е издадена през 1980 година, направения анализ и изводи в нея представляват интерес и след 40 години.
Семействата на бъдещето
По време на Голямата депресия от 30-те години милиони хора бяха изхвърлени от работа. Тъй като фабричните врати бяха здраво залостени за тях, мнозина изпаднаха в крайно отчаяние и чувство за вина, тяхното "Аз" се разпадаше почти без съпротива от малкият гаф на уволнението.
С течение на времето започна да се гледа на безработицата по-трезво – не като резултат от леността или моралното падение на отделния човек, а като на резултат от гигантски сили, намиращи се извън контрола на индивида. Неправилното разпределение на богатството, късогледо направените инвестиции, необузданата спекула, нелепата търговска политика, неспособното правителство – тези неща причиняваха безработицата, а не личните слабости на уволнените работници. В повечето случай чувството за вина беше по-скоро неуместна наивност.
Днес "Аз"-ът отново се разбива подобно на яйце, хвърлено срещу стената. Сега обаче вината се свързва по-скоро с разпадането на семейството, отколкото с икономиката. Тъй като милиони мъже и жени изпълзяват из под развалините на своите бракове, те са обзети от тази същата агония на самообвинението. И отново голяма част от вината е неуместно адресирана.
Когато става въпрос за някакво незначително малцинство, разрухата на семейството би могла да отразява личен провал. Но когато разводът, раздялата и другите форми на катастрофа в семейството връхлитат наведнъж милиони хора в много страни, абсурдно е да се мисли, че причините са чисто лични.
Разрухата на семейството днес в действителност е част от общата криза на индустриализма - разпадането на всички институции, пръкнали се от Втората вълна. Тя е част от разчистването на терена за новата социосфера на Третата вълна. А именно това е неосъзнатия болезнен процес, който намира отражение в нашия личен живот и променя системата на семейството.
Днес непрекъснато ни се повтаря, че "семейството" се разпада или че "семейството" е нашият проблем номер едно. Президента Джими Картър заявява: "Ясно е, че националното правителство трябва да има политика, насочена към запазване на семейството... Не може да съществува друг по-неотложен приоритет." Много подобна се оказва и благочестивата риторика на проповедници, министър-председатели или на пресата, независимо кой от тях слушаме. Когато говорят за "семейството" обаче, в типичният случай те нямат предвид семейството в цялото негово богато разнообразие от възможни форми, а само един точно определен тип семейство: семейството на Втората вълна.
Това, което обикновено имат в предвид, е съпруг, който печели хляба, жена домакиня и няколко невръстни деца. Макар и да съществуват много други типове семейство, Цивилизацията на Втората вълна идеализира, направи господстваща и разпространи по света именно тази специфична семейна форма - нуклеарното семейство.
Този тип семейство стана стандартен, социално утвърден модел, защото неговата структура идеално подхождаше на нуждите на едно общество на масовото производство с общо установени ценности и стилове на живот, йерархична, бюрократична власт и ясно отделяне на семейния живот от трудовия живот в условията на пазара.
Сега, когато властите ни подканват да "възстановим" семейството, обикновено те имат предвид именно това нуклеарно семейство на Втората вълна. С тесногръдото си мислене те не само поставят погрешна диагноза на цялостният проблем, но показват и една детска naivete по отношение на стъпките, които действително се изискват за възстановяване на предишната значимост на нуклеарното семейство.
Така властите безумно хвърлят вината за кризата в семейството върху всичко - от "амбулантните търговци на порнографска литература" до рокмузиката. Някой ни убеждават, че забраната на аборта, премахването на сексуалното образование или противопоставянето на феминизма ще слепи обратно парчетата на разбитото семейство в едно цяло. Или пък насърчават организирането на курсове по "семейно възпитание". Главният статистик по семейните въпроси в правителството на Съединените щати иска "по-ефективно обучение", което да учи хората как по-разумно да сключват брак, или още – "научнообоснована и привлекателна система за подбиране на брачния партньор". Това, от което се нуждаем, казват други, са повече консултанти по въпросите на брака и още повече обществени прояви, които да създават по добър образ на семейството! Слепи за пътищата, по които ни влияят историческите вълни на промяна, те излизат с добронамерени и често безсмислени предложения, които изобщо не попадат в целта.
Пронуклеарната кампания
Ако действително искаме да възстановим предишното господстващо положение на нуклеарното семейство, има неща, които могат да се направят. Ето някой от тях:
1. Да замразим всички технологии на етапа на Втората вълна, за да поддържаме обществото, основано на фабричното, масовото производство. Да започнем с унищожаването на компютъра. Компютърът е по-голяма заплаха за семейството на Втората вълна от всички закони за аборта, движения за права на хомосексуалистите и порнографските издания по света, защото нуклеарното семейство се нуждае от системата на масовото производство, за да запази своето господство, а компютърът ни тласка отвъд масовото производство.
2. Да субсидираме производствения сектор и да блокираме разрастването на сектора на услугите в икономиката. Белите якички, работниците с професии и техническите работници са по-нетрадиционни, по-малко привързани към семейството, по-мобилни в интелектуално и психическо отношение от работниците със сини якички. Темпът на разводите расте заедно с увеличаването на заетостта в сферата на услугите.
3. "Да разрешим" да разрешим енергийната криза посредством приложението на ядрени и други силно централизирани енергопроизводствени процеси. Нуклеарното семейство се вмества по-добре в едно централизирано общество, а енергийните системи оказват мощно влияние върху степента на социалната и политическа централизация.
4. Да спрем все повече демасифициращите се медии, като започнем от кабелната телевизия и касетите, но без да пропускаме местните и областните списания. Нуклеарните семейства функционират по-добре там, където съществува национален консенсус върху информацията и ценностите, а не в общество, което се основава върху голямото разнообразие. Макар някой критици наивно да атакуват медиите за това, че уж подкопавали семейството, именно масмедийте идеализират на първо място неговата нуклеарна форма.
5. Насилствено да натикаме жените обратно в кухните. Да намалим техните надници до абсолютния минимум. Да засилим всички профсъюзни разпоредби, ограничаващи заемането на ръководни постове от жени, с което още повече да гарантираме неравностойното положение на женската част от работната сила. Нуклеарното семейство остава без ядро, когато в къщи няма възрастен човек. (Разбира се, същият ефект може да се получи, като се обърнат обратно нещата - да се позволи на жените да работят, а мъжете да се принудят да стоят в къщи и да гледат децата.)
6.Същевременно да се орежат надниците на младите работници, за да останат за по-дълго време зависими от своите семейства – като по този начин се намали и тяхната психологическа независимост. Ядрото на нуклеарното семейство се разпада по бързо, когато младите напуснат родителския контрол, за да започнат работа.
7. Да забраним противозачатъчните средства и изследванията в областта на репродуктивната биология. Те допринасят за разширяване на независимостта на жените и възможностите за извън брачен полов живот, който, както всички знаят, отслабва връзките в нуклеарното семейство.
8. Да снижим жизнения стандарт на цялото общество до равнището му преди 1955 година, тъй като изобилието създава възможност за неженените хора, разведените, работещите жени и другите необвързани индивиди "да се справят" сами в икономическо отношение. Нуклеарното семейство се нуждае от известна бедност (нито твърде голяма, нито твърде малка), която да го поддържа.
9. Накрая, отново да масовизираме нашето бързо демасифициращо се общество, като се противопоставяме на всички промени – в политиката, изкуствата, образованието, бизнеса и други области, – които водят до разнообразие, до свобода на движенията и идеите и до открояване на индивидуалността. Нуклеарното семейство остава господстваща форма само в едно масово общество.
Такава накратко би трябвало да бъде една насочена в полза на нуклеарното семейство политика, ако държим да определяме семейството като нуклеарно. Ако искрено желаем да възстановим семейството на Втората вълна, по-добре е да се подготвим за възстановяване на цивилизацията на Втората вълна като цяло – да замразим не само технологията, но и самата история.
Защото ние сме свидетели не на смъртта на семейството като такова, а на окончателното рухване на семейната система на Втората вълна, в която всички семейства трябваше ревностно да подражават на идеализирания нуклеарен модел и сме свидетели на появяването на негово място на разнообразни семейни форми. Демасофицирането на семейната система в процеса на преход към цивилизация на Третата вълна е същото като в медиите и в производството.
Ненуклеарни стилове на живот
...Необременената-с-деца-култура
...„Горещи“ отношения
При това разцъфтяване на множество семейни форми твърде рано е да се каже кои от тях ще бъдат значимите стилове в една цивилизация на Третата вълна.
Дали нашите деца ще живеят сами в продължение на години, а може би и на десетилетия? Без деца ли ще остават? Ние в старчески комуни ли ще доживеем дните си? Няма ли някакви по-екзотични варианти? Семейства от няколко съпрузи и една съпруга? (Това би могло да се случи, ако ровичкането в генетиката ни позволи да подбираме предварително пола на нашите деца и твърде много родители си изберат момчета.) Какво да кажем за семействата на хомосексуалистите, в които се отглеждат деца? Съдилищата вече спорят по този въпрос. А как стоят нещата с потенциалните последствия от клонингирането?
През живота си ако всеки от нас следва някаква траектория на семейния опит, кои ще бъдат нейните фази? Пробен брак, последван от брак на две кариери без дена, след което хомосексуален брак с деца? Безкрайни са възможните разновидности. Въпреки скандалните крясъци нито една от тях не трябва да се разглежда като немислима. Както казва Джеси Бърнард: „Буквално всичко, което човек може да си представи, свързано със семейството, в действителност вече се е случвало... Всички тези вариации изглеждат напълно естествени за хората, които са ги преживели.“
Кои специфични семейни форми ще изчезнат и кои ще процъфтят, зависи по-малко от назидателните проповеди от амвона за „светостта на семейството“ и повече от решенията, които ще вземем по отношение на технологиите и труда. Въпреки че много сили оказват влияние върху структурата на семейството – моделите на поведение, ценностите, демографските промени, религиозните движения, даже екологичните изменения, – връзката между формата на семейството и уреждането на трудовите отношения е особено силна. Следователно точно както утвърждаването на фабричния и канцеларския труд допринасяше за укрепването на нуклеарното семейство, така всяко отклонение встрани от фабриката и канцеларията би оказало много силно въздействие върху него.
Невъзможно е в рамките на една глава да се опишат всички начини, по които приближаващите промени в трудовата сила и в природата на труда ще променят семейния живот. Но една от тези промени носи такъв революционен заряд и е толкова чужда на нашия опит, че се нуждае от далеч по-голямо внимание в сравнение с това, което е получавала досега. Това, разбира се, е изместването на труда извън канцеларията и фабриката и връщането му обратно в дома.
Представете си за момент, че се намираме двадесет и пет години по-късно и 15 процента от работната сила е наета на непълно или пълно работно време на работа у дома. Как работата в къщи би променила качеството на личните отношения или смисъла на любовта? Какъв ще бъде животът в електронната къщичка?
Независимо дали трудовата ни задача в къщи е компютърно програмиране, писане на брошура, дистанционно наблюдение на производствен процес, проектиране на сграда или печатане на електронна кореспонденция, една промяна веднага се забелязва. Преместването на работата у дома означава, че много съпрузи, които сега се виждат само ограничен брой часове през деня, биха се оказали в по-голяма близост един до друг. На някои тази продължителна близост без съмнение ще се стори омразна. Мнозина други обаче ще открият, че бракът им е спасен и че техните отношения са се обогатили много от общите преживявания.
Нека посетим няколко електронни къщички, за да видим как хората биха могли да се приспособят към една толкова фундаментална промяна в обществото. Едно такова пътуване несъмнено би разкрило широко разнообразие от форми на живот и труд.
Възможно е в някои къщи, може би в болшинството, да открием двойки, които разделят задълженията си повече или по-малко по традиционен начин, като единият върши „служебната работа“, докато другият се грижи за къщата – той, може би, съставя програми, докато тя се грижи за децата. Все пак самото наличие на работа в къщи вероятно би подтикнало съпрузите към съвместно извършване както на служебната, така и на къщната работа. Следователно бихме открили много домове, в които мъжът и жената разделят на две работата за един пълен работен ден. На пример възможно е да видим как мъжът и жената се редуват при наблюдението на комплексен производствен процес върху компютърния екран в кабинета на смени от по четири часа.
По-надолу на улицата сигурно ще намерим двойка, която за разлика от предишната се занимава не с една, а с две различни дейности, като всеки от съпрузите работи отделно. Един физиолог и една счетоводителка биха могли да вършат всеки своето занятие. Но дори и в този случай, когато занятията рязко се различават по своя характер, продължава да съществува вероятност за определена взаимност при решаването на проблемите, за известно взаимно опознаване на професионалния език на другия, за някакви общи интереси и разговори, свързани с работата. При такива условия е почти невъзможно стриктното отделяне на трудовия от личния живот на индивида. Освен това е почти невъзможно човек да държи своя другар встрани от цяло едно измерение на своето съществуване.
Ако продължим своето наблюдение, точно зад съседната врата е напълно възможно да попаднем на семейна двойка с две различни занятия, които обаче съпрузите вършат заедно, т.е. съпругът работи през част от времето като застрахователен агент и другата част, като помощник-архитект, а съпругата върши същото, но се редува със съпруга си на смени. Такова уреждане на трудовите отношения би осигурило по-разнообразна, а оттам и по-интересна работа и за двамата.
Независимо дали извършват съвместно една или няколко дейности в тези домове, всеки от партньорите по необходимост се учи от другия, участва в разрешаването на проблемите, обвързва се със сложни отношения на взаимозависимост, които не могат да не подпомогнат задълбочаването на близостта между тях. Не е необходимо да се казва, че принудителната близост не гарантира щастие. Разширените семейни единици от ерата на Първата вълна, които също са били икономически производствени единици, далеч не са били модел на междуличностна отзивчивост и взаимна психическа подкрепа. Тези семейства са имали своите собствени проблеми и стресове. Но малко са били необвързаните или „охладнели“ отношения. Съвместната работа е осигурявало, ако не нещо друго, поне здрави, сложни, „горещи“ лични отношения – една отдаденост, на която много хора днес завиждат.
Накратко разпространяването в широк мащаб на работата вкъщи би могло да засегне не само семейната структура, но и да преобрази отношенията вътре в семейството. Казано по-просто, то би могло да осигури на семейството общи преживявания и да подтикне брачните партньори отново да си говорят един с друг. Би могло да премести техните отношения от ,.хладния“ към „горещия“ сектор на спектъра. Би могло също така да даде ново определение на любовта и да донесе със себе си понятието за Любов Плюс.
Любов плюс
Видяхме как с развитието на Втората вълна (индустриална цивилизация) семейството прехвърли много от своите функции на други институции – образованието на училището, грижата за болните – на болниците, и т.н. Това прогресиращо освобождаване на семейната единица от функции се съпътстваше от появяването на романтичната любов.
Когато един човек от Първата вълна (аграрна цивилизация) си е търсил другар в живота, вероятно си е задавал въпросите: "Добър работник ли е моят бъдещ съпруг? Добър лечител ли е? Дали ще е добър учител на децата, които ще дойдат? Ще си пасваме ли в съвместната работа? Ще поема ли та (или той) изцяло бремето на своите задължения или ще се окаже манкьор?" Селските семейства пък са се питали: "Яка ли е, бива ли я да се навежда и вдига или е болнава и хилава?"
Тъй като в ерата на Втората вълна (индустриална цивилизация) функциите на семейството се осъществяваха извън него, тези въпроси се промениха. Семейството вече не беше съчетание от производствен екип, училище, полева болница и детска градина. Вместо това се повиши значението на неговите психологически функции. Очакваше се бракът да осигурява другарство, секс, топлина и подкрепа. Скоро тази промяна във функциите на семейството започна да се отразява и в новите критерии за избор на другар. Те се обобщаваха с единствената дума Любов. Масовата култура ни убеждаваше, че именно любовта е тази, която върти света.
Разбира се, действителният живот рядко протичаше в съгласие с романтичните илюзии. Класовата принадлежност, социалният статус и доходите продължаваха да играят роля при избора на другар. Но всички тези съображения се смятаха за вторични по отношение на Любовта с главно Л.
Много е възможно утрешното появяване на електронната къщичка да отхвърли тази еднопосочна логика. Онези, които възнамеряват да работят в къщи със съпруг, вместо да прекарват основната част от съзнателният си живот навън, вероятно ще вземат предвид повече неща от простото сексуално и психологическо съответствие – или в същият смисъл, социален статус. Може би ще започнат да настояват за Любов Плюс - сексуално и психологическо съответствие плюс умствени способности (както техните деди някога са предпочитали физическата сила), любов плюс съзнателност, отговорност, самодисциплина и други свързани с любовта добродетели. Може би – кой знае? – ще слушаме как някой Джон Денвър на бъдещето напява стихове като този:
Обичам очите и ягодовите ти устнис любов, която не пресъхва, знаеш обичамда гледам как с думи и пръсти изкуснимозаични образи на компютъра ваеш.
Да оставим шегата на страна, човек може да си представи как поне някой семейства на бъдещето поемат допълнителни функции, вместо да се освобождават от тях, и служат като многоцелева, а не тясно специализирана социална единица. При една такава промяна биха се преобразили критериите за брака и самото определение за любов.
Кампанията в полза на детския труд
...
Разширеното електронно семейство
...
Родителската небрежност
...
С лекота към утрешния ден
Зад цялата тази бъркотия и шум започва да изкристализира една нова семейна система на Третата вълна, основана върху пъстротата на семейните форми и по-голямото разнообразие от индивидуални роли. Тази демасификация на семейството открива много нови възможности за личен избор. Цивилизацията на Третата вълна няма да се опитва да натъпче всекиго волю-неволю в една единствена семейна форма. Ето защо появяващата се семейна система ще даде свободна възможност на всеки от нас да открие своята собствена ниша, да подбере и създаде семеен стил или траектория, хармонираща с неговите индивидуални нужди.
Но преди да може всеки да изиграе танца на победата, ще трябва да се справим с агонията на прехода. Хванати в капана между старата и все още преустановилата се нова система, милиони хора се чувстват по-скоро объркани, отколкото улеснени от по-високото равнище на разнообразие. Вместо да се чувстват освободени, те страдат от наличието на свръх избор, травматизирани са, озлобени, потънали в тъга и самотност, които се засилват още повече от самата множественост на техния избор.
За да принудим новото разнообразие да заработи в наша полза, а не срещу нас, се нуждаем от промени на много равнища едновременно, като се започне от морала и данъците и се стигне до практиката по осигуряване на заетостта.
В областта на духовните ценности ще трябва да започнем с премахването на неоправданото чувство за вина, което съпровожда разрушаването и преструктурирането на семействата. Вместо да изострят неоснователно чувството за вина, медиите, църквата, съдилищата и политическата система трябва да работят за снижаването на неговото равнище.
Трябва да се направи по-лесно, а не по-трудно вземането на решението за живот извън нуклеарното семейство. Ценностите по правило се променят по-бързо от социалната действителност. Така ние още не сме развили етикета на толерантност към различието, което едно демасифицирано общество ще изисква и ще поражда. Възпитани в условията на Втората вълна, учени строго, че един вид семейство е "нормален", а другите са някак си подозрителни, ако не и "ненормални", огромен брой хора си остават непримирими към новото разнообразие на семейни стилове. Докато не се промени това положение, болката на прехода ще си остане все така ненужно силна.
Дотогава, докато законите, данъчните кодекси, системата от социални грижи, устройството на училищата, законите за жилищното настаняване и даже архитектурните форми си остават вътрешно пристрастни към семейството на Втората вълна, индивидите няма да могат да се радват на облагите, които разширените възможности в семейството им предоставят и в икономическия, и в обществения живот. Те малко държат сметка за нуждите на работещите жени, на мъжете, които си стоят у дома, за да се грижат за своите деца, на ергените и "старите моми" (каква омразна дума!), на повторно женените, на "съвкупното семейство", на вдовиците, които живеят сами или с някого. Всички тези групи са били прикрито или открито дискриминирани в обществата на Втората вълна.
Въпреки че набожно възхваляваше домакинския труд, цивилизацията на Втората вълна отказваше достойно място на хората, които го вършиха. Грижата за домакинството е производителен, дори жизнено необходим труд и се нуждае от признание, като част от икономиката. За да бъде гарантиран повишения статус на домакинската работа, независимо дали се извършва от мъж или жена, от отделен човек или от групи, които работят заедно, ние ще трябва да му изплащаме надници или да му предадем някаква икономическа стойност.
При извън домашната икономика на много места практиката по наемане на работната сила все още се основава върху остарялото схващане, че мъжът е човекът, който преди всичко основава прехраната в семейството, а жената печели само допълнителни средства за странични разходи и не е равноправен участник в трудовия пазар. Като облекчаваме изискванията за старшинство, за въвеждане на гъвкаво работно време, за създаване на възможности за работа на непълен работен ден, ние не само хуманизираме производството, но също така го приспособяваме към нуждите на многостиловата семейна система. Днес са на лице много показатели, които сочат, че системата на труда започва да се приспособява към новото разнообразие на семейни форми. Малко след като "Ситибенк", една от най-големите банки в Съединените щати, започна да издига жени на ръководни длъжности, бе установено, че нейните служители мъже се женят за своите нови колежки. В банката съществуваше отдавна установено правило, недопускащо наемането на работа на семейни двойки. Тя трябваше да промени това правило. Според "Business Week" "фирмена семейна двойка" в момента процъфтява, като носи облаги както за компанията, така и за семейния живот.
Вероятно не след дълго ще отидем много далеч от тези дребни приспособявания. Може би ще видим как се търсят не само "фирмени двойки", но и цели семейства, които да работят заедно като производствен екип. Фактът, че това е било не ефективно във фабриката на Втората вълна, не означава по необходимост, че то е неподходящо днес. Никой не знае как би проработила една такава политика, но както и при другите въпроси, свързани със семейството, ние трябва да поощряваме, а може би дори да финансираме чрез държавата експериментите в малък мащаб.
Тези мерки биха ни помогнали да преминем с по-голяма лекота към утрешния ден, като сведем до минимум страданията от прехода за милиони хора. Но болезнено или не, една нова семейна система се появява, за да замести старата, която беше характерна за миналото на Втората вълна. Тази нова семейна система ще бъде сърцевинна институция на нова социосфера, която се формира наред с новата техносфера и новата инфосфера. Тя е част от акта на социално съзидание, чрез който нашето поколение се приспособява към и изгражда една нова цивилизация.
Превод: Маргарита Боева
Алвин Тофлър, Третата вълна, ИК "Пейо К. Яворов", София 1991, стр 272-294
