Жан Жорес
Жан Жорес
По случай 25 години от смъртта му
На 31 юлий 1914 година в една тревожно задушна вечер злодейската ръка на един луд простреля сред Париж пламения трибун, големия социалист и борец за мир Жан Жорес. Жан Жорес бе убит в онова трагично лято, когато голямата война бе пламнала така шеметно, че в няколко само дни запали цяла Европа.
Неговата смърт беше удар срещу цялото човечество, (което трябваше да напусне плуга и фабриката и с реките невинна кръв да удави всичко хубаво и велико, което беше създало с цената на непосилен труд, воля, ум и време).
Да, Жорес бе убит за нещастие на френския народ и на целия останал свят.
 |
| Паметник на Жан Жорес в Кармо |
Малцина са ония, чието творчество и идеи бележат пътя на съвършеното единство; в живота на които силата на идеите блести с несравнима дълбочина и чар; за които идеалът по социлна справедливост и свободно човечество не е голословие на кандидат-депутат, да речем, а честен дълг на честен гражданин.
Да избегнем мизерията с всички нейни злини, да избегнем от всекидневната грижа да се нахраним, облечем, стоплим, подслоним, това е само физическата страна на този живот.
Общественото е духовната част: да узнаем красивото, което времето е създало, да участвуваме в усилията на човешката мисъл, да разгадаем и света с помощта на науката и философията, да създадем в себе си чувството на човешка солидарност, освободена от омразата на раси, класи, народи, и религии.
Защо този хубав смислен живот да е отреден за някои само, докато морето от бедняци да заспива с тревогата за утрешния ден?
Ентусиазъмът, който възпламеняваше идеята на Бетовен за едно освободено човечество - последната част от симфонията с хорове е близък на страстното чувство за човешко братство, от което беше обзет Жорес.
„Няма идеал по-благороден от този, за едно общество, където трудът ще бъде господар, където не ще има нито експлоатация, нито потискане, където усилията на всички ще бъдат свободно съчетани, където обществената собственост ще бъде основата и гаранцията за личното усъвършенствуване. Нека хората да преминат от положението на брутално съревнование и борби към кооперацията.
Нека масата премине от икономическата немощ към инициативата и отговорността, нека всички сили, които се пилеят в диви борби се съгласуват за една голяма обща акция, ето най-високата цел за хората… Човешките индивиди ще имат повече свободно време и повече свобода за духа, за да развият своето същество физически и морално; и това ще бъде наистина за пръв път една цивилизация на свободни хора както ако блестящото цвете на Гърция вместо да поникне от дъното на робството, би поникнало от всемирното човечество.”
 |
| Паметник на Жан Жорес в Монтпелиер. |
Това е идеалът, за който Жорес даде своето сърце и ум, идеалът, който вдъхновяваше творчеството му и ръководеше живота му.
Днес, 25 години след трагичната му смърт, в тия също така тревожни летни дни, ние всички, които обичаме свободата и мира, чувствуваме все по-дълбоко с всеки изминат ден голямата загуба със смъртта на народния трибун.
Гочо Гочев, в. „Завой”, г. 1, бр. 9., 20.08.1939 г.
Материалът е публикуван в „Литературен свят“
