Свободата – Пол Елюар

Пабло Пикасо, „Гълъбът на мира“.

Свобода

По ученическите ми тетрадки
по моя чин и по дърветата
по пясъците по снега
написвам твойто име

По всички страници прочетени
по всички бели страници
по камък кръв хартия или пепел
написвам твойто име

По позлатените картинки
по гербовете на бойците
по кралската корона
написвам твойто име

По джунглата по мъртвата пустиня
по птичите гнезда по теменугите
по ехото от детството ми
написвам твойто име

По чудотворствата на нощите
по хляба бял на дните
по неразделните сезони
написвам твойто име

По късчетата от лазур
по блатото мухлясал лъч
по езерото месец жив
написвам твойто име

По нивите по хоризонта
по птичите крила
по воденицата на сенките
написвам твойто име

По всеки полъх на зората
по корабите по морето
по планината полудяла
написвам твойто име

По пяната на облаците
по потните струи на бурята
по гъстия досаден дъжд
написвам твойто име

По формите преливащи в отблясъци
по багрите превърнати в камбани
по правдата от плът и кръв
написвам твойто име

По будните пътеки
по пътищата разпрострени
по многолюдните площади
написвам твойто име.

По лампата която се запалва
по лампата която се загасва
по сбралите се мои къщи
написвам твойто име

По разделения на две парчета, плод
измежду огледалото и стаята
по моето легло черупка празна
написвам твойто име

По лакомото ми и нежно куче
по щръкналите му уши
по лапичката му несръчна
написвам твойто име

По тласъка на моята врата
по всекидневните предмети
по пламъка благословен
написвам твойто име

По всяка плът отдадена
по челото на всеки мой приятел
по всяка дружески протегната ръка
написвам твойто име

По ярките стъкла на изненадите
по устните внимателни
високо над мълчанието
написвам твойто име

По разнебитените ми убежища
по моите унищожени фарове
по сивите стени на скуката
написвам твойто име

По безкопнежното отсъствие
по разсъблечената самота
по стъпалата на смъртта
написвам твойто име

По здравето възвърнато
по преживяната опасност
по нямащата спомени надежда
написвам твойто име

И чрез мощта на тази дума
живота си започвам аз отново
Роден съм за да те позная
и да те назовавам

Свобода.

Превел Пенчо Симов.

Рене Магрит, „Завръщане“, 1940 година.

И една усмивка

Нощта не трае никога без край
а има щом като го казвам
и щом като го потвърждавам
в завършека на всяка скръб един прозорец
един отворен осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна
желание и глад които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце
протегната ръка отворена ръка
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.

Превел Пенчо Симов.

Златю Бояджиев, „Трактористи“

Победителите

„Ако загубя, губя само мене си,
ако печеля, печеля за цял народ.“
В. Левски

Боса и червена вмъква се зората
в росната градина на поета
позлатява бистрия прозорец
на добрите хора дето се събуждат

Тука знаят как да бъдат хора
тука са безукорни и мили
тука знаят още да са млади
от надеждата да черпят сили

Близо до заводите децата
пеят днес от крепко здраве
Тука няма да съгледаш просяк
Като дъб народа се изправя

Сигурност сърце готово да тупти
с най-човешките мечти.

Карлово, април 1950

Превел Александър Муратов