Все ли тегне иго тежко? – Димитър Полянов

Любомир Далчев, „Априлското въстание“, Братската могила в Пловдив.

След петдесет години

На тържествата в Оборище околийският началник
произнесе възторжена реч… 

Из вестниците

От Оборище до Вола
бляска героичний път,
в пурпура на ореола
великани се редят…

След Каблешков исполинът
ей Бенковски - тоз титан,
като метеор преминал
през възкръсналий Балкан.

Петдесет години вече!
А по-живи са те днес -
и безсилна всяка реч е
за прослава и за чест.

Не безсилни - светотатски
речи се отправят тем
от витии, с бяс злорадски
що коват за нас ярем…

А народът гол и гладен
клати клюмнала глава,
той - добитъкът параден
в тез „народни” тържества.

И Бенковски, и Каблешков
питат със тревожен глас:
„Все ли тегне иго тежко?
Все ли турско е у нас?”

Димитър Полянов, 1926 година.

Димитър Полянов е български поет, прозаик, публицист, преводач, народен трибун. Роден е на 16.12 (4.12. ст. ст.) 1876 г. в град Карнобат в будното и родолюбиво семейство на Иван и Неда Попдимитрови. Родителите му са от село Подвис. От малък заживява с българската класика (Вазов, Ботев), руската класическа литература и с идеите им за социална справедливост. Завършва мъжката гимназия в Сливен (1894). Учи в Нанси (Франция) медицина (1894-1902), но не завършва.

Издава книгите „Морски капки” (1907), „От Изток до Запад” (1907), „Железни стихове” (1921), „Избрани стихотворения” (1945), „Белият гълъб” (1951). Сътрудничи на вестниците „Работнически другар”, „Социалист” на Гаврил Георгиев, „Стрелочник”, „Напред”, „Работническа защита” на Г. Карпузов, „Социалистически преглед” и др., както и в списания от социалистическата периодика - „Ново време”, „Дело” на Вела Благоева, „Ден” на Янко Сакъзов, „Пролетарий”, „Начало”, „Борба” на Георги Бакалов. Участва в редактирането на сп. „Начало” заедно с Никола Харлаков.

Завършва Школата за запасни подпоручици в Княжево. Работи като учител, чиновник, участва като офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Редактира сп. „Червен смях” (1919-1923), „Наши дни”, „Нови дни”, „Наковалня” (1925-1933), сътрудничи на в. „Новини” и „Единство”. Превежда Балзак, Юго, Зола. Твори повече от половин век.

Писател-реалист, убеден привърженик на работническата класа и социалистическите идеи, той през целия си живот пише за него с вярата в неговата мисия. Създава разкази, приказки, легенди, фейлетони, очерци и спомени. Знае руски, турски, френски, немски език. След 09.09. 1944 г. посещава СССР, а през 1952 г. - Китай и Корея. Превежда руски поети (Пушкин, Лермонтов, Есенин и др.), френски ( Юго, Бернаже и др.), немски (Верхарн), американски (Уитман) и др. Избрани произведения в 2 тома излизат през 1952 и 1954 г. Умира на 25.09. 1953 г. Посмъртно са публикувани Събрани съчинения в 6 тома (1960-1961).