Песента на убития поет – Христо Козлев

Илия Петров, „Партизанска песен“, 1959 година.

ОЧАКВАНЕ

     Ден денувам - кътища потайни,
     нощ нощувам - пътища незнайни.

Дните са за мен безкрайно скучни -
бавно се изнизва ден след ден.
В тази малка стаичка заключен
мълком чакам, в мисли потопен.

А навън разцъфва буйна пролет -
всичко е в зеленина и цвят.
Птичи песни, птичи волен полет.
Слънцето изсипва благодат.

Колко ми се иска да изхвръкна
вън, на ведросиния простор,
но докато хубаво не мръкне,
няма да напусна тоз коптор.

Ах, минавай, ден на тежка орис!
Слънце, ускорявай своя ход!
Мойто царство да настъпи скоро -
тъмната и волнокрила нощ.

Аз залюбих тези нощи тъмни,
черен мрак кога навред цари,
че се скитам докле се разсъмне,
докле утрото се зазори.

Че нощта е майчица закрилна,
съучастник в заговора свят.
Тъмнината славно ни укрива,
скрива ни от дебнещия враг.

"Полска мадона", Иван Милев, 1926 г.

ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН

Вънка нощ е непрогледна,
вятър свири, дъжд ръми,
спи ми, рожбо ненагледна,
спи, мой бебко, не плачи.

Майка бди над теб, самичка
между четири стени,
ясносините очички
в сладък сън ти притвори.

Свидна рожбо ненагледна,
знам, измъчва те гладът,
но и майка гладна легна,
мляко няма празна гръд.

Майка ти е уморена,
няма отдих ден и нощ.
Спи ми, ангелче смирено,
спи, недей ми става лош.

Твоят татко е прокуден -
враг преследва го жесток,
че бедняците пробужда
на борба за друг живот.

Ах, дали ще се завърне
нявга жив и здрав при нас,
тебе, рожбо, да прегърне,
да ти пее с сладък глас?

Спи, почивай, мой соколе,
спи ми, сине, порасни,
юначина смел и волен
като татко си стани!

Като него непреклонен
пред неправдите бъди,
против днешните неволи
ти борбата продължи!

Спи ми, ненагледен сине,
спи ми, рожбо, не плачи -
ето, че нощта премина,
зазоряват се зори.

Христо Пасков Козлев, български поет и революционер, е роден на 24.07.1910 г. в село Долна Оряховица (сега град), където получава основното си образование. Отрано става шивашки работник и се самообразова. Основава в селото ремсова организация, застава начело на окръжния комитет на РМС. От 1928 г. работи в Горна Оряховица, изпъква като талантлив профсъюзен, комсомолски и партиен ръководител. Неведнъж е арестуван и инквизиран. Пише стихове и сътрудничи на „РЛФ”, „Жупел”, „Поглед”, „Кормило” и на нелегалния партиен печат - „Борба”, „Младежка борба”, „Народен партизанин”, „Масовик” и др. През лятото на 1934 г. полицията го арестува, но Козлев успява да избяга и преминава в нелегалност. През 1935 г. е заловен и осъден - лежи в Търновския, Шуменския и Сливенския затвор до 1939 г. Завърнал се в родния си край, се залавя отново за партийна работа. В началото на 1941 г. преминава отново в нелегалност, става партизанин с името Панчо. Тежко ранен на 25. 12. 1943 г. Умира на 07. 01. 1944 г. в село Страхилово, Великотърновско. Предсмъртните му думи са: „Отмъстете на предателите и заради мене”. Избрани произведения на поета се появяват през 1960 г. и 1980 г.

По материали от „Литературен свят“