Изповед на Оцелелия – Кольо Колев

Съвременни творци в социалния жанр – Кольо Колев




Цикъл: Изповед на Оцелелия

Мото

"пестя си силите
за да мога да работя
работя
за да мога да живея
живея
за да си пестя силите
за да мога да работя
за да живея
да работя"
Аз,
Скота

В търсене на Рая

Тази улица няма ли край?
Пряка по която да свием?
Почти съм сигурен
Раят,
в близката пряка се крие.
Но пряка-не виждам.
Само направо...
Тази улица е...стерилна-
не родила
пресечки,
площади.
Само направо...
Направо...а в края-
кръст(опът),
по(д) който
во век
ще блуждаем.

Не намерили Рая.

Огледалото на Дявола

Оскотял от бита,
изтощен от тегоби
безучастно следя
как превръщам се в спомен.
В колабирали мисли
умът ми се спъва,
докато някаква Истина,
подобно на луда,
раздира небето!
И от сгърчени шепи
купчинка пепел
издухва в лицето ми.
То моментално
става на сиво.
И в това огледало
май...ми отива?!

Уморените хора

Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък…
Добитък!
Ни на дявол,
ни Божии!
На кого?
На кого?
На кого да се молиш?
Маршируват край мен уморените хора.
Има ли Бог?
Има ли…,
Боже???
Маршируват във мен страшните мисли,
че всичко е нищо…
Всичко е нищо!

Друг театър

Какъв прекрасен ден,
от броеницата на времето!
А аз съм просто уморен
човек, играещ себе си.
На такъв прекрасен ден,
подхожда друга роля…
И почувствал се смутен
от свежите декори,
заставам вцепенен,
под прожектора на слънцето.
Във този хубав ден
ще изиграя онзи-мъртвия!
И ето, че изпсува
от публиката някой-
навярно е купувал
билет за друг театър…

Бунтът на белите мишки

Аз съм сблъсък.
Аз съм стена.
Аз съм
усмирителна риза.
И онази
онази тъга,
която във никакви
думи не влиза.
Аз съм плът.
Аз съм душа.
Смесени
във епруветка.
В пропорции
точни
за света.
Но нещо
не излезе сметката.
И станах сблъсък.
Станах стена.
Станах
усмирителна риза.
О, божества!
О, божества!
Защо?
И къде
ни зазидахте?

Изповед на Оцелелия

Исках да съм друг-
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята.
Бях роден-със Вик!
Но ето, че пропука
под мен,
и станах тих-
нормално тих.
И скучен.
Станах онзи вял,
шепот равномерен.
За да бъда
"Оцелял!".
Като всички тях...
Умрелите.

А исках да съм друг.


За Кольо Колев: Кольо Стефанов Колев е роден на 16.03.1988 г. в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ „Проф. Д-р Асен Златаров” в Бургас, специалност Мениджмънт в хотелиерството. Негови стихотворения са публикувани във вестниците “Дума” „България днес”, „Ретро” и „Уикенд”, както и в електронните списания ”Литературен свят”, "LiterNet", „Е-същност” и „Простори”. Участва със свои стихотворения в сборника за поезия и проза „Часовниковата кула” и в „Алманах Бургас”. Носител на втора награда от конкурса „Искри над Бяла” 2017г.

Популярни публикации от този блог

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Песни за една страна – Испанска хроника

Балада за комуниста – Веселин Андреев